— Имам още един въпрос към вас. Съгласувахте ли проекта с фирма „Тирес“?
— Ама разбира се, не може без това. Та нали те продават апартаментите в този блок.
Значи, дискетата с етажните планове с еднаква вероятност може да е попаднала при Канунников както оттук, така и от „Тирес“. „Тирес“ е двойник на „Контракт — ОК“, няма съмнение. На нейните сметки също са налели някакви незаконни пари, та посредством продажби на апартаменти да ги изперат и после да ги скрият някъде в чужбина. И е много вероятно парите в „Контракт — ОК“ и в „Тирес“ да са постъпвали от един и същ източник. Не може да е обикновено съвпадение фактът, че двете фирми действат по еднаква схема, дискетата незнайно как се е прехвърлила от едната кантора към собственика на другата — и при това между тях да няма никаква връзка.
Има връзка, има.
И с убийството на Милена Погодина нещата изобщо не стоят така, както им се струваше досега…
До Експертно-криминалистическия център към Градското управление на вътрешните работи, който се намираше на „Трети Колобовски“, следователят Давидов пътува дълго. По средата на деня улиците бяха претъпкани с коли и му отне два пъти повече време да чака в задръствания, отколкото отиде за самото пътуване. С пакета със злополучната кутия за дискети в скута, Фьодор Иванович отново и отново се връщаше мислено към разговора, който бе провел с детектива от Мньовники.
Делото за убийството на Алексей Шчеколдин бе предадено на следователя към обяд, а оперативният работник дойде след половин час, за да даде необходимите пояснения. Трупът на Шчеколдин, който починал от счупване на шийните прешлени, бил открит късно вечерта в понеделник, тоест точно преди седмица, в същия ден, когато е била убита Милена Погодина. И през тази седмица оперативните работници успели да съберат за наркомана Чигрик доста информация, която добре обрисувала характера му, но не хвърляла никаква светлина върху историята на неговата трагична смърт.
Оперативна информация за Шчеколдин имаше не само по местожителство, но и при детективите, отговарящи за улица „Тверская“ в района на кинотеатър „Пушкински“. Именно там, в подлеза, се мотаели вечер дребните търговци на дрога и нуждаещите се наркоманчета. Чигрик бил забелязан отдавна, но или бил достатъчно умен и ловък, за да не го хванат на местопрестъплението, или, ако все пак това се случи, да излиза сух от водата. Веднъж наистина извадил крайно лош късмет, не успял да се измъкне и все пак се озовал в съдебната зала, но съдията проявил към него нечувана снизходителност и му издал само условна присъда. В светлината на информацията за връзката на Чигрик с Павел Седов това не изглеждаше странно.
Чигрик имал солиден стаж в употребата на наркотици — цели седем години. А това, естествено, не можело да не се отрази на здравето му и най-вече на особеностите на мисленето и светогледа му. Като физика той бил мършав и хилав, а като интелект — самоуверен и лекомислен. Смятал се за страшно умен, лъжел и се фукал. И бил убеден, че обичайната участ на наркоман и наркопласьор ще го подмине, защото той не е като всички, специален е. В моменти, когато нямал пари, смятал, че това е изключително подъл обрат на съдбата, а не закономерно следствие от начина на живот на един безделник, и започвал да крои някакви невероятни планове за незабавно забогатяване. Щедро ги споделял с приятели, хора като него, и под път и над път с многозначителна физиономия заявявал, че скоро всичко ще бъде тип-топ и джобът му ще се напълни с луди пари. Чигрик не разказвал подробности, но по всякакви начини намеквал за източника на разкошното забогатяване.
В едни случаи споменавал някакъв нов познат, който просто загубил ума и дума пред необикновените таланти на Альоша Шчеколдин и смятал веднага да го назначи на работа в собствената си фирма, където щели да му плащат по хиляда долара на месец. В други случаи Чигрик разправял за „една услуга“, която го помолили да направи и за която му обещали да платят добре. Какво от неговите разкази било истина и какво — не, никой не знаел точно, но той наистина периодично се снабдявал с пари.
Ала през последната година и половина фантастичните му източници попресъхнали, мозъкът на Чигрик съвсем престанал да работи и той се сринал до обичайния живот на наркоман, който краде от собствения си дом пари и вещи, за да си купи доза. Шчеколдин участвал в традиционно „наркомански“ кражби от коли или отнемал от деца мобилни телефони. Нали бил хилав, не смеел да закача големите, за това прогнилият му мозък все пак бил достатъчен. Не пропускал и старците, които причаквал пред банките, за да задигне пенсиите им. Просто да се чудиш как така не са го заловили…