Но както и да е било, след като е убил Милена и си е събрал багажа, Канунников е излязъл от жилището и е разбрал, че на пътя му е застанал свидетел с неясен произход. И го е отвел нанякъде. Как? Подмамил го е с някакви обещания, придумки, заплахи? Това знае само Канунников. Когато го намерим, ще го попитаме.
Днес полският персонал от международните вагони на влака „Москва-Варшава“ бе пристигнал в Москва. Ако си купуваш билет за Варшава, дават ти място само в съответните вагони, а останалите, в които се пътува до Вязма, Смоленск, Орша, Минск и Брест, ги откачват в Брест, на границата. Ванюшка Хвиля трябва да се заеме с шафнерите. Да видим какво ще кажат те. В сряда ще пристигне персоналът на пражкия влак. Но къде, къде изчезна този Канунников?
С него до вчера сутринта всичко изглеждаше толкова безспорно, но ето че Настюха Каменская отиде с онзи оправен участъков, Дорошин, на местопроизшествието — и отново изникнаха съмнения. Тези пусти чаши, якето, лекарството за високия холестерол. Сега и тази кутия с дискети… Ох, ох, ох…
Но ето, пристигнахме.
Следователят Давидов знаеше реда при организацията на експертните изследвания, но смяташе грубо да го наруши, като използва собствения си авторитет, почетната си възраст и старите си приятелства и познанства. На експерта Давид Лвович Милкис, своя стар приятел, той се обади предварително и Милкис дълго и подробно му разказва за болестите си, които не му позволявали да работи бързо, поради което експертизите се трупали и със седмици чакали реда си, както и за принципността на началника на Експертно-криминалистическия център и колко той обичал реда… Фьодор Иванович изслуша всичко това благодушно и търпеливо, след което безапелационно заяви:
— Е, очаквай ме тогава, Додик, скоро пристигам.
И затвори. Важното беше, че Давид си бе на мястото, а другите проблеми все някак щеше да реши.
Принципният началник, който обичал реда и с когото Давид Лвович плашеше следователя, се оказа извънредно симпатичен човек, млад и усмихнат, но ужасно зает. Телефонът му непрестанно звънеше, а в кабинета на всеки трийсет секунди влизаха някакви хора, които питаха или искаха нещо. За Фьодор Иванович не представляваше никаква трудност да вклини в този бурен поток фраза, в която ключови бяха думите „много спешно“ и „реших да не изпращам, дойдох лично“. Началникът не се задълбочи много, реагира правилно на ключовите думи и веднага разписа подаденото му от следователя постановление за извършване на експертиза от експерта Д. Л. Милкис. Давидов благоразумно премълча за конкретния срок, в който трябваше да се извърши експертизата.
— Додик, ето ме и мен! — радостно съобщи следователят, когато влезе в кабинета, където работеше Милкис. — Виж какво съм ти донесъл.
Той тържествено тропна на масата пакета с кутията и сложи до него постановлението, парафирано от началника.
— Слушай, Федя… — Милкис замислено огледа приятеля си. — Сигурно криеш, че всъщност си евреин. Умееш да правиш и невъзможното. Хайде, показвай какво си донесъл.
Фьодор Иванович подробно, от уважение към експерта, който не признаваше краткостта и обичаше да слуша дълги разкази, изложи същината на въпроса. Докато той не завърши повествованието, Милкис дори не докосна пакета.
— Добре, дай да видим — каза той. — Ти засега пийни чаец и не ми пречи, ако ми потрябваш, ще те питам. Чайникът е на перваза, контактът е долу, до касата, е, ти знаеш, не ти е за пръв път.
Следователят си свари силен чай, сложи три лъжички захар, седна в ъгъла и потъна в размисли. Знаеше, че на Милкис предстои продължителна работа, но беше готов да чака. Времето течеше неусетно…
— Значи, какво мога да ти кажа — прекъсна размислите му гласът на Давид Лвович. — Кутията е стара, в смисъл, че не е направо от магазина. По нея има и драскотини, и пантичките й са протрити, има и други следи от продължително използване. Следи от пръсти — безброй, взаимното им разположение е характерно за държане с дясна ръка, оставени са най-вероятно от един човек, но това после ще го огледам по-внимателно… Предполагам, че е жена, ако съдя по размерите на следите и по плътността на папиларните линии. Налице са много гънки и бръчици, така че мога да предположа, че става дума за дама на средна възраст, макар че тя може просто да има тънка и суха кожа. Пасва ли?