— Ами да, нали ти казах — кимна следователят. — Жената е над четирийсетте, Каменская от „убийствения“. Какво друго?
— Освен това някой грижливо е бърсал тази кутийка, и то два пъти. Ето тук — обърна се той към Давидов. Сетне го сгълча: — Ама ти какво седиш, Федя? Ела тук, по-близо, погледни, нали говоря на теб, не на себе си. Ето виж тук, на закопчалката, има влакна от памук и частици от абсорбираща хартия, вероятно тоалетна или домакинска. Закопчалката е метална, та влакната са се закачили за нея. Само погледни през микроскопа, полюбувай се, какви красавци! Можем да дадем кутията на химиците, да опитат да установят с какво точно са я бърсали. По пластмасата, разбира се, едва ли е останало нещо, но по влакната — определено. Ако искаш, издействай още едно постановление за извършване на физикохимическа експертиза, ще им дадем кутията днес, а ти после ще донесеш постановлението.
— Тоест излиза, че отначало са избърсали кутията с памучен тампон с някаква течност, за да унищожат окончателно всички предишни следи, а после са я подсушили с домакинска хартия — замислено проговори Давидов.
— Или с тоалетна — уточни експертът. — Не отивам толкова далеч в изводите си, логиката не е моето поле на действие. Обяснявам ти като стар приятел и опирайки се на собствения си многовековен опит, че има влакна от памук и специална хартия, а в заключението ще напиша, че са открити частици с еди-какъв си цвят и размер. А какви са тези частици — със сигурност ще ти кажат само в нашия тринайсети отдел. Е, това ли беше? Или имаш още нещо?
— Засега е това. Благодаря ти, Додик, ти винаги ме спасяваш. Какво щях да правя без теб? Та значи, ще ти оставя кутийката, напиши ми заключението и я дай в тринайсети, нали? А аз ще донеса постановлението още утре.
— И сигурно пак го искаш спешно, а? — изхъмка Милкис.
— А, не, вече няма нищо спешно, научих всичко, което ми трябваше, а документите да си вървят по реда. Ти кога ще дойдеш на вилата ни? От лятото се канеше и така и не се накани — смъмри го Фьодор Иванович, укорително поклащайки глава. — Моята Тамара всеки път, като наближи събота, се сеща за теб; защо, вика, Додик не идва, обеща, а пък никакъв го няма. Хвърлила ти е око, да знаеш. Да внимаваш, ей, дърт козел такъв!
Той шеговито размаха пръст към Милкис. Експертът доволно се засмя.
— Винаги съм казвал, че твоята Тамара трябваше да се омъжи за мен, а не за неверник като теб. Божке, божке, такова хубаво еврейско момиче беше, какво ли намери у теб? Още като бяхме в трети курс, когато ти започна да я ухажваш, си помислих: лошо й се пише на момата, ако избере тоя неверник, ох, лошо. По-добре да беше избрала мен.
— Не лъжи, Додик, не си го помислил ти, а майка ти. Просто чувам гласа й.
— Е, какво значение — мама или аз — избегна уточненията Давид Лвович. — Мама винаги е харесвала твоята Тамарка, после дълги години ми опява, че съм я изтървал.
— Абе знам, знам, сто пъти си ми казвал.
Преди да се разделят, старите приятели обсъдиха семейните новости и Фьодор Иванович си тръгна, след като изтръгна от Милкис твърдо обещание да посети Давидови на вилата им с жена си, дъщеря си, зетя и внуците ако не през най-близките почивни дни, то със сигурност за Нова година.
Настя ясно разбираше, че не бива да се навира във фирма „Тирес“ сама. Първо трябва да събере информация за нея. До края на работния ден имаше време, макар и малко, така че тя тръгна към управлението за борба с икономическите престъпления, след като предварително се обади по телефона и си уговори среща с оперативния работник, който „обслужваше“ сферата на строителството. Настя почти не познаваше Дмитрий Найдьонов, това беше естествено, стари кадри почти не бяха останали — текучество. Той, макар да не изрази особен възторг, се съгласи да се срещнат и да сподели информация.
Когато обаче Настя отиде при него, се оказа, че той не знае нищо нито за „Контракт — ОК“, нито за „Тирес“, за тези фирми не била получавана оперативна информация и те не били обект на разработки.
— Какво, имате основания да смятате, че там нещо не е наред по нашата част, така ли? — попита Найдьонов.
— Нямам основания — честно призна тя и добави: — Засега. Хората перат пари, разбира се, но днес това се прави толкова грамотно юридически, че е невъзможно да ги пипнеш. Аз се интересувам има ли някаква връзка между тези фирми. Дори съвсем незначителна.
— Връзка ли? — замисли се Найдьонов. — А на кои територии са офисите им?
Настя отвори бележника си и прочете адресите. Едната кантора се намираше в Южния окръг на Москва, другата — в Източния.