— Местните оперативни работници със сигурност знаят нещо — поясни Дмитрий. — Сега ще звънна.
Настя тактично излезе в коридора. Беше наясно от собствен опит, че детективите страшно мразят да решават подобни въпроси в присъствието на чужди уши.
— Ще запаля цигара на стълбището — каза тя, докато затваряше вратата. — Извикай ме, когато научиш нещо.
Тя изпуши цигарата, после прелисти същото онова списание с невъзможните „женски“ съвети и научи, че за хубав загар трябва всяка сутрин, преди да тръгнеш за плаж, да изядеш един суров морков. Гледай ти, каква връзка!
Запали втора цигара. Найдьонов нещо не я вика. Може изобщо да е забравил за нея и да се е захванал със своите си работи? Мина половин час. Настя решително тръгна по коридора към кабинета му, но щом приближи, вратата се отвори пред нея и едва не направи цицина на челото й.
— Идвах при теб — каза Дмитрий, радостно усмихнат. — Слушай, излиза, че има връзка. И в двете фирми помощник-директорите са работили преди това в службата за безопасност на „Нефтяник“. И единият, и другият са дошли в интересуващите те фирми направо оттам. Разбираш ли накъде отиват работите?
— Разбирам. Парите в тези фирми са се наливали от „Нефтяник“ и „Нефтяник“ е следяла и контролирала отблизо директорите чрез свои хора. Страхотно! — зарадва се Настя. — Почакай, но нали „Нефтяник“ е държавна организация.
— Не съвсем, но почти — кимна Найдьонов. — Петдесет и два процента от акциите са собственост на държавата.
— Значи, петдесет и два процента от парите на „Нефтяник“ принадлежат на държавата. И тогава за прането на пари се разкрива съвсем друга картина.
— Разбира се — потвърди той. — Това вече се нарича злоупотреба. Ти знаеш ли къде прехвърлят те парите от продажбите на апартаментите?
— За „Тирес“ не знам, а „Контракт — ОК“, изглежда, е открила сметки в Полша, Чехия и Финландия.
Разбира се, помисли си Настя, именно там са сметките им, не току-така Канунников е имал дългосрочни визи точно за тези страни. Той е пътувал до тях, и то неведнъж.
Когато се върна в службата си, тя най-напред отиде при началника.
— Константин Георгиевич, трябва да огледаме по-отблизо „Нефтяник“ — заяви тя, след като докладва на Болшаков резултатите от днешните си проучвания.
— Смятате, че хора от „Нефтяник“ имат нещо общо с убийството на Милена Погодина ли?
— Сигурна съм.
Тя помълча, докато събере мислите си. Болшаков търпеливо я изчака.
— Аз през цялото време съм разсъждавала в неправилна посока.
— Само вие ли? — повдигна вежди той и иронично се усмихна.
— Всички ние — поправи се Настя. — Трупът на Погодина беше открит в жилището на Канунников, самият той изчезна и ние се хванахме за него, без да забелязваме нищо друго. Още повече че Канунников и жертвата са имали лични отношения, тоест съзирахме там мотив. Всъщност той не я е убил. Някой е направил да изглежда така.
— С каква цел?
— Трябвало е да премахнат самия него. Издирваме го като избягал убиец. Всъщност той отдавна е мъртъв и когато това бъде установено, всичко ще изглежда като случайно убийство. Например с цел обир… Никой няма да заподозре, че са го ликвидирали по съвсем други причини. Това е много сложна комбинация, Константин Георгиевич, но много ефективна. Един избягал убиец може да бъде убит от кого ли не, включително от случаен другар по чашка. А директор на фирма може да бъде убит заради дейността на тази фирма, така че, за да не се рови никой в тази дейност, са превърнали Канунников в убиец. Гениален ход. И ние се вързахме. Забележете, още не сме намерили Канунников и смятаме, че той се крие. Трупът му без документи лежи някъде неразпознат, а може би вече е погребан. Заради сегашното положение с информационния обмен между регионите може изобщо никога да не научим, че той е убит. Избягал, издирван — и толкоз. Наясно сме, че се крие след извършено убийство, така на никого и през ум няма да мине да се задълбае и да се сети, че човекът е изчезнал по други причини. Разбирате ли?
— Да, но нали вие се сетихте — забеляза Болшаков напълно справедливо.
— Това беше чист късмет, Константин Георгиевич. Аз случайно грабнах кутията с дискетите от жилището на Канунников и случайно се натъкнах на чуждата дискета. И случайно й обърнах внимание. Ако не се интересувах от жилищния проблем и не бях започнала да мечтая за нов дом, не се знае дали щях да забележа, че една от дискетите има отношение към съвсем друга жилищна сграда, строена от съвсем друга фирма. Така се навързаха работите… Но сега трябва да направим две неща: да измислим оперативен начин за проникване в „Нефтяник“ и да поискаме данните за всички трупове, намерени по маршрута на влака „Москва-Варшава“.