Какви други варианти може да има? Казали са на Канунников, че непременно трябва да занесе във Варшава някакви допълнителни документи, затова се налага да слезе от влака, преди да пресече границата, а утре по същата линия ще му пратят документите и новия билет, така че той спокойно да продължи пътя си. В този случай Канунников ще търси място да пренощува.
Тя отново се извърна към компютъра и формулира задача за управлението на вътрешните работи в Смоленск: хотели, таксиметрови шофьори, частни квартири.
Още един вариант: обяснили са му, че на гарата в Смоленск някой ще го посрещне и ще го закара някъде. Нищо тревожно, просто така трябва във връзка с работата. Да подпише нещо или пак за да дочака утрешен куриер с документи и нов билет. Тогава нито служители от хотели, нито таксиметрови шофьори ще си спомнят нещо за него. Разумно. Най-вероятно точно така е станало. Посрещнали са го, веднага са го поели с кола, той не се е мотал нито една излишна минута на гарата, никого за нищо не е питал, нищо не е търсил и никой не го е забелязал и запомнил.
И тъй, посрещнали са Олег Канунников, закарали са го някъде… И са го убили. Някъде сред прочутите Смоленски гори. Напълно е възможно трупът още да не е намерен.
Настя бързо състави документите, разпечата ги и ги занесе на Болшаков за подпис.
И чак след това почувства, че умира за сън. Вече бе започнала да си събира нещата и сладко да мечтае за мекото легло, когато вратата се отвори и влезе следователят Давидов.
— Добре че те сварих. Бях тук по свои работи, та си казах: я да се отбия при теб. Трябва да поговорим.
Настя отчаяно остави чантата си на пода и отново седна зад бюрото.
Соня с нетърпение чакаше баща й да се прибере от работа, искаше й се колкото може по-бързо да започне да реализира плана си. Ала тъй като нямаше достатъчно опит, не можа веднага да схване, че баща й е доста пийнал.
— Здрасти, тате.
Както обикновено, подложи бузата си за целувка, но навреме се поправи и побърза тя да го целуне.
— Ще вечеряш ли?
— Не.
Той мълчаливо се съблече, отиде в кухнята, извади от шкафа водна чаша от дебело стъкло и бутилка джин и седна на масата.
— Тате, кога тръгваме утре? — попита Соня и седна срещу него.
— Закъде?
— За погребението.
— Ти няма да ходиш никъде — отсече Павел. — Нямаш работа там. Ще останеш вкъщи.
— Ама как така, тате — взе да протестира момичето. — Как ще отидеш без мен? Та аз съм най-близкият ти човек.
Павел мълчаливо наля в чашата три пръста джин и го изпи на един дъх.
— Не може да излизаш от къщи. Ако те следят, ще те видят на погребението и ще научат сетне къде се прибираш. Нима не разбираш такива прости неща?
В гласа му звучеше нескрит яд и раздразнение и Соня се уплаши, че нещо е сбъркала. Нещо не е преценила добре.
— Извинявай, тате, не се сетих. Прав си, разбира се. Но и така не бива.
— Как? — вдигна глава той и впери мътен поглед в дъщеря си.
И чак сега Соня започна да подозира, че баща й е пиян. А може и така да е по-добре, мярна се в главата й — по-лесно е да изтръгнеш обещания от пиян човек, а после може само да го притискаш, че ти е дал дума…
— Ето, ще седя тук — предпазливо, сякаш опипвайки почвата в тресавище, подзе тя, — ще седя ден, два, три… Но не мога вечно да стоя заключена, нали? Въпросът обаче не е в мен, аз ще си поседя вкъщи, ще почета книжки, ще погледам телевизия, но нали ти всеки ден ще излизаш за работа и ще мислиш как ли съм аз тук, дали не са ме намерили, дали не са дошли… Ами че ти ще се побъркаш от тревоги. А за какво са ти излишни дертове? И без това си в траур, загуби Мила, и без моите проблеми ти е тежко.
— Това са преди всичко мои проблеми — прекъсна я Седов. — Аз съм ти баща и съм длъжен да се грижа за твоята безопасност.
— Ами нали и аз това казвам — продължи Соня. — И бездруго си имаш грижи. Знаеш ли какво си помислих? Защо не взема да замина някъде?
— Къде?
— Ами не знам. Някъде по-далеч от Москва, където няма да ме търсят. Как мислиш?
— На село ли? — кисело се позасмя Павел. — На някое затънтено място? Наистина ли ще отидеш?
Да бе, как пък не, ще хукне тя за село.
— Защо непременно на затънтено място? — помръдна раменца тя. — Нали може да замина за чужбина. За някоя страна, където по-лесно дават визи. Бих могла да поживея там, докато нещата се изяснят, а щом ти ми се обадиш, че мога да се връщам, веднага ще долетя. А, тате?