Той си наля още, няколко секунди съзерцава прозрачната течност в чашата, изпи я.
— Значи, тегли те към чужбина, така ли? — изломоти той.
Соня сметна за благоразумно да премълчи и да остави тази забележка без отговор. Естествено, че й се ще. Та кой не иска? Ето, нейните съученички вече всичките са излизали в чужбина поне по веднъж, а някои ги извеждат дори всяка година, още от първи клас. Само тя, като последна глупачка, никъде не е ходила…
Сетне изведнъж се досети, че вече бе подхващала с баща си разговор за пътуване в чужбина съвсем наскоро, преди десетина дни. Той не е забравил, както не е забравил и че тогава й отказа доста рязко. Лошо. Сега той ще си мисли, че Соня преувеличава, че го притиска, за да постигне своето.
— Смяташ ли, че ще можеш да живееш сама в чужбина? Какво ще правиш там?
— Нищо особено, същото, каквото и тук. Ще напълня куфара с книги, ще си взема учебниците, по цели дни ще седя в хотела и ще уча. Е, може да изляза някъде да хапна и да се поразходя. Но поне там няма да се страхувам. Знаеш ли колко бях напрегната през целия ден днес? Постоянно се ослушвах, надничах през шпионката всеки път, когато асансьорът спираше на нашия етаж. Ужас! Не го пожелавам и на врага си! Или щом погледнех през прозореца, все ми се привиждаше онзи човек и от страх се обливах в студена пот.
Стори й се, че е намерила верния тон — лицето на баща й се смекчи и по него се изписа нещо като съжаление.
— Горкото ми момиче — изломоти отново той. Наля си и отпи. — И всичко това е заради мен.
На прав път е. Още малко да понатисне — и той ще се съгласи.
Но Соня не успя да понатисне още. Без да продума, Павел стана и отиде в спалнята. Много скоро момичето чу как той хърка. Значи, здравата се е натряскал. Тя не успя да постигне каквото искаше. Но може и да го излъже, утре да му каже, че й е обещал. Щом е толкова пиян, нищо няма да си спомни.
Настя имаше чувството, че ще заспи направо във вагона на метрото, но щом успя да седне на освободило се място и притвори очи, пред тях изникна гарсониерата на Олег Канунников. Какво бе станало там?
Миналия понеделник, 14 ноември, Олег отива в офиса, където му съобщават, че се налага веднага, със следобедния влак, да замине за Варшава. Помощникът му Кирил Сайкин го припира, трябва да успеят да купят билет от касата, после да отидат да вземат важни документи, да получат още някакви подписи, след това вкъщи, за багажа. Няма време. Между другото, защо е това бързане за Варшава? Е, може да се измисли защо е толкова спешно, да се съчини някаква лъжа, колко му е, най-важното обаче е Канунников да замине. Претекстът? Ами елементарно: именно в Полша трябва да се преведат парите, получени от продажбата на апартаментите в построената сграда. Точно затова Олег е пътувал дотам неведнъж, правел е договорките, организирал е откриването на сметките и какво ли не още в тази връзка…
Значи, претекстът за пътуването е ясен и не учудва Канунников, защото прехвърлянето на парите в чужбина е било крайната цел на операцията, за която са го наели навремето. А че е спешно — просто са го преметнали с някаква хитра причина, защото той е повярвал. Какво става по-нататък?
Сайкин и Канунников отиват в дома на Олег да вземат багажа. Олег — със своята кола, а Кирил — със служебната, като шофира той. Така твърди Сайкин и най-вероятно това е истина, защото във фирма „Контракт — ОК“ всички са знаели за спешното заминаване на директора и са видели как Кирил се старае да му помогне. Няма смисъл да лъже, определено много хора са видели как двамата тръгват. Кирил се качва в гарсониерата заедно с домакина и активно му помага, като навсякъде оставя следи от пръсти. Когато дойде милицията, ще има прекрасно оправдание: да, бях тук и изобщо не го крия. Той знае, че много скоро ще трябва да се върне, за да убие Милена и да събере багажа на Канунников, имитирайки спешното заминаване за дълго време, но не може да действа с ръкавици: и те оставят следи, а експертизата непременно ще ги открие. Тогава ще стане ясно, че в жилището е идвал външен човек, който е искал да прикрие отпечатъците си. А така — всичко е чисто и логично, тук не е имало други хора и само домакинът може да е убил Милена. Така де, няма как Сайкин да я е затрил, нали! Той е идвал тук само заедно с Олег, помогнал е да съберат багажа му. Нещо повече, толкова е предвидлив, че под някакъв измислен претекст се обажда от жилището на Канунников в службата и съобщава, че в момента се намират в дома му, събират багажа за заминаването му в командировка. Дори задава някакъв въпрос и прави така, че е нужно и Олег да вземе слушалката и да обясни нещо или да даде някакви указания… Секретарката Жана още при първия разговор с оперативните работници е съобщила за това обаждане. Така Кирил има свидетели, че наистина е бил в жилището на Канунников, следователно следите от ръцете му са се появили по най-естествен начин.