След като приготвят багажа, те напускат жилището. Олег паркира автомобила си в гаража и те продължават пътя си със служебния форд. Отиват до касата за билети. Сайкин казва, че е останал да чака в колата, а Канунников е отишъл да купи билет. В действителност е станало точно обратното: за билети е отишъл самият Сайкин. Под какъв претекст? Ами под всякакъв. В края на краищата Канунников е директор на фирма, тоест началник, защо да се блъска по опашки, това не е работа за шефове. Сайкин може да се е похвалил, че умее да се прережда, и се е наел да купи билети до Варшава и обратно, като е обещал така да стане по-бързо. Или е наприказвал нещо друго, но така или иначе е грабнал паспорта на Канунников и е тръгнал към касата.
От едното гише е взел билети до Варшава — за отиване и връщане, а от съседното — еднопосочен билет до Хелзинки. Постъпил е много разумно, като не е купил двата билета от един и същ касиер: би изглеждало най-малкото странно да купиш билети за един и същи човек за един и същи ден, но за различни влакове, това би предизвикало учудване, ненужни въпроси и тогава касиерът непременно би запомнил такъв купувач. Нещо повече, би запомнил, че не собственикът на паспорта е купувал билетите. В това няма никакво нарушение, билетите се продават не на човек, а „на паспорт“, но когато милицията се втурне да издирва Канунников и започне да проверява гишетата по гарите, касиерът непременно ще си спомни, че билетите е купил не той, а друг човек. Сайкин не може да признае, че той е купил билетите, защото ще излезе, че е знаел за двата различни влака, след което милиционерите биха си задали съвсем ненужни въпроси и биха заподозрели какво ли не. Много по-просто е да каже, че на касата е отишъл Олег Михайлович, а неговият помощник и представа е нямал за билета до Финландия.
Между другото, има и купен предния ден билет до Прага. Със сигурност и той е работа на Сайкин. Той не е разполагал с паспорта, ясно, но пък е имал сума ти възможности предварително да си запише паспортните данни на Олег, а с тях лесно са му продали билета. Не всички касиери се съгласяват, но много го правят — и това не е голямо нарушение.
Така, докъде стигнахме? А, да, до касата и билетите. След като билетите са купени, те тръгват… Между другото, закъде? В своите показания Сайкин твърди, че са отишли на улица „Бережковская“, където Олег Михайлович се срещнал с някакъв човек и взел от него някакви документи. Напълно е възможно да е било така, само че едва ли Сайкин не е знаел кой е този човек и какви документи е предал на Канунников. Наясно е бил, със сигурност. Но това не е важно, защото тези документи и без това не са притрябвали на никого, понеже не им е било съдено да стигнат до Варшава.
От „Бережковская“ те се връщат в офиса. Докато са отсъствали, там е трябвало да подготвят още някакви важни документи, без които Олег не можел да тръгне по никакъв начин. Вярно, Сайкин казва, че са се върнали, защото Олег Михайлович забравил в сейфа някакви важни документи, но това е малко вероятно: Канунников явно не е човек, който може да прояви небрежност в служебните си дела. Впрочем и това не е важно, същественото е, че са се върнали.
Два часа и половина преди заминаването на влака Канунников тръгва от офиса с такси. Защо не със служебната кола? Защо не го е закарал шофьорът или пак Сайкин? Кирил твърди, че Олег Михайлович не взел служебната кола, защото трябвало да отиде и на друго място „по лична работа“. Тези думи чул само помощникът, никой друг не може да ги потвърди. Секретарката започнала да търси такси по телефона, не намерила от първия път, после се захванала с нещо друго, а през това време Сайкин излязъл да си купи цигари и спрял за шефа минаващото наблизо свободно такси. Тъй ли е било в действителност?
Ох, не е станало така. Не може Сайкин да е пуснал директора „по лична работа“, защото е трябвало да бъде стопроцентово сигурен, че Олег няма да си отиде вкъщи. Два часа и половина са много време. Всъщност Сайкин изпраща Канунников… Но къде? Ами например в „Нефтяник“. Оттам току-що са се обадили и са поискали директорът на „Контракт — ОК“ веднага да отиде. Цялата операция е била разработена от службата за безопасност на „Нефтяник“, затова обаждането е било истинско и Олег наистина е отишъл там, там са го задържали колкото време е трябвало, а после са го закарали на гарата. Сайкин не е споменал това на оперативните работници, защото името „Нефтяник“ изобщо не е бивало да фигурира в разговорите с милицията. Можел е да лъже свободно и без никакви опасения, понеже съдбата на Канунников вече е била предрешена и той никога не би могъл да опровергае показанията на своя помощник. Защо е трябвало да се връща в офиса? Защо Сайкин не е закарал Канунников в „Нефтяник“? Нали са можели да се обадят на Олег, докато той заедно с помощника си е пътувал в колата… Не, не е можело да стане така. В този случай е щяло да се наложи не само да закара директора до „Нефтяник“, но и да остане там, да чака, а после да закара шефа на гарата. А Сайкин е имал съвсем друга задача: предстояло му е да убие Милена, и то именно докато Канунников още не е бил заминал от Москва.