И тъй, Олег Михайлович добросъвестно седи в кабинета на някого от шефовете на корпорация „Нефтяник“, слуша какво му говорят, чете някакви документи и се опитва да се ориентира в тях, а през това време… Какво става през това време? Нещо, което го кара към два часа следобед да се свърже с Милена Погодина… През това време тя е на лекции. Канунников й изпраща есемес, Милена веднага отговаря също с есемес, Олег й пише още един, след което Погодина му звъни — именно в този ред действията им са отчетени от компанията за мобилни връзки. Жалко, че сред вещите на Погодина на местопрестъплението не е бил намерен нейният мобилен телефон и няма възможност да се прочетат тези съобщения… След като разговаря с Канунников, Погодина незабавно отива в дома му. Но защо? Той е забравил нещо, което му е необходимо за пътуването, и я моли да го вземе и да му го занесе на гарата, понеже самият той вече няма време за това? Напълно е възможно.
Ами локвата в банята? Ами протеклата тръба?
Ето това е! Ама разбира се, всичко е толкова просто! На организаторите на двете убийства е била нужна гаранция, че Погодина ще отиде в жилището. Невъзможно е да се предвиди и режисира ситуация, при която Олег ще забрави нещо и ще помоли Милена, която има ключове от жилището, да му донесе забравена вещ на гарата. Трябва да вземат постановката на спектакъла в свои ръце. На Олег се обажда някакъв човек, мъж или жена, представя се за съседа отдолу и се оплаква, че апартаментът му е наводнен. Операцията е била подготвена достатъчно прецизно и момчетата от службата за безопасност на „Нефтяник“ са имали възможност да научат, че Олег не познава съседите си и не контактува с тях. Обаждането не буди съмнения у Канунников, защото от тръбата за студена вода, водеща към тоалетното казанче в дома му, наистина капе, той добре си спомня това. Сайкин е трябвало да отвинти гайката, та водата да започне да капе, така е привлякъл вниманието на домакина… Олег е нямал време да поправя тръбата, защото Сайкин достатъчно умело е припирал шефа си да бърза. А когато сетне са му съобщили, че долният апартамент е наводнен, той и за миг не се е усъмнил, че го лъжат. И това е била втората цел на посещението в жилището на директора.
И тъй, звънят на Олег и му казват, че от неговия апартамент тече вода в апартамента отдолу и съсипва скъпия ремонт. В „Нефтяник“ са го приклещили здраво, а той започва да се изнервя… И или сам се досеща, или умело му подсказват, че трябва да се обади на някого, който има ключове от жилището, и да го помоли да отиде и да спре водата. А ключове има само Погодина, това е изяснено предварително. Така Милена спешно отива в жилището, а там я чака убиецът. Кой е той? Ами именно Сайкин, сега това е очевидно. Не е било кой знае колко трудно да влезе, бравите са най-обикновени, ключовете за тях — също, а пък да ги задигне от директора за пет минути и да направи копия, е фасулска работа.
Убиецът удря Погодина с нещо тежко по главата, после я удушава с ръце. След това започва да събира дрехи и други вещи на Канунников, така че милицията веднага да разбере: човекът е заминал задълго, завинаги. Средата на ноември е, застудява се сериозно, скоро ще настъпят зимните студове, значи, беглецът непременно ще си вземе дебели дрехи, той просто не може да замине без тях. И убиецът събира в големия сак с колелца два пуловера и якето с лисичата подплата. Откъде да знае, че якето е отесняло на Канунников, че той не може да го носи и е смятал да го даде на зет си? Убиецът намира в кухнята аптечката и изсипва цялото й съдържание в същия сак, но за лекарството, което Олег трябва да взема всеки ден, не знае, затова не го търси и не го взема.
На дискетите на Канунников може да има някакви материали, представляващи опасност за „Нефтяник“. Или Сайкин със сигурност знае, че има такива. Убиецът проверява компютъра. Намира ли нещо на твърдия диск? Ако е намерил, унищожил го е. Няма време обаче да проверява дискетите, затова просто взема цялата кутия, а оставя на нейно място друга, предварително грижливо подготвена пак в „Нефтяник“. Впрочем вероятно не толкова внимателно, понеже заедно с дискетите, които имат отношение към сградата, построена от „Контракт — ОК“, в кутията е попаднала дискета от друга фирма, която също е съгласувала всички свои действия с корпорация „Нефтяник“. Чиста случайност…