Какво друго прави Сайкин? Поставя на масата две чаши и бутилка вино, на които има отпечатъци на Канунников и Погодина. Налива вино в чашите. Операцията е била подготвена внимателно, предварително, затова не е било трудно да се намерят чашите и бутилката. Хората от службата за безопасност на „Нефтяник“ са следвали Канунников дълго време и след някой негов обяд или вечеря с Милена в ресторант чашите и бутилката са се озовали у тях. Ето защо не са били от комплектите, намиращи се в жилището. Било е достатъчно само да се купи вино от същата марка и да се прелее в бутилката, която Олег е пипал. Ако чашите и бутилката са били взети от ресторант, на тях трябва да са останали следи от ръцете на сервитьор например. Ала сервитьорът хваща чашите само за столчетата, а оставените по този начин следи обикновено не са годни за идентификация. Именно това е написано в заключението на експерта: на столчетата има следи, но… А по стените на чашите следите са на Погодина и домакина. Тоест няма никакво съмнение, че чашите са „тукашни“. Вярно, Канунников още не е намерен и следствието и експертите нямат на разположение неговата дактилоскопична карта, но като образци за сравнително изследване в такива случаи се използват отпечатъци, получени от „типично домакинските“ места в жилището, за каквито традиционно се смятат банята, кухнята и шкафовете. Колкото до бутилката, първоначално се е смятало, че тя е купена от магазин, затова следите от нечии други пръсти, освен тези на Канунников, не са смутили никого. Важното е, че Олег е държал в ръцете си тази бутилка.
Това е всичко, сцената е готова и очаква зрителите. Домакинът на жилището се среща със своята любовница, налива вино по случай романтичната среща преди отпътуването му и това е била въпросната „лична работа“, която Канунников уж е смятал да свърши, преди да тръгне. Но внезапно между тях избухва свада, която завършва с убийство. Каква трагедия! Ето какво прави ревността със свестните мъже.
Убиецът излиза от гарсониерата с големия сак и… Забелязва Чигрик. Не, не става. Чигрик се крие, невъзможно е да го види, ако не знае, че е там. Тогава? Ами ясно какво… Убиецът не действа сам. Разбира се, в апартамента той е сам, но умниците, разработили тази толкова хитра операция, не могат да оставят работата на самотек. Близо до входа се намират поне двама души, които контролират ситуацията, включително възможното появяване на хора от обкръжението на Канунников или на някакви други нежелани елементи. Защото знае ли човек, всичко се случва, трябва да се застраховат… Те отдавна наглеждат жилището, още от ранна утрин, това са азбучни правила за осигуряване на безопасността, затова, естествено, са засекли Чигрик. Внимателно са проверили къде се намира той и какво прави. И са предупредили убиеца. Затова, когато е излязъл от жилището на Канунников, където е лежал трупът на Милена Погодина, той е влязъл в контакт с неизвестния мършав младеж и под някакъв претекст го е извел навън, където, както се казва, са го „неутрализирали“. Откарали са Чигрик в другия край на града, в Мньовники, и са го убили, след като предварително са изяснили какво е забелязал и дори е заснел с видеокамера неща, които не е бивало да види.
Ето сега всичко пасна точно, тухла по тухла, нито една улика не „увисна“, нито един факт не остана необяснен. Все още обаче няма отговор на въпроса: а защо е било нужно всичко това?
Защо е трябвало да убият Олег Канунников? Това знаят само хората от „Нефтяник“. И е глупаво да се надяваме, че те веднага ще разкажат всичко, щом ги попитаме. Остава да разчитаме на Константин Георгиевич Болшаков, който обеща да помогне при намирането на оперативни контакти с корпорацията.
— Станция „Шчолковская“, последна. Влакът няма да продължи, моля, освободете вагоните.
Настя подскочи и отвори очи. Налага се да стане и да слезе на перона, но незнайно защо няма сили и краката не я слушат. А трябва да се качва по стъпалата към изхода, да се тътри до автобусната спирка, да чака автобуса, после да пътува, сетне я чака още път пеша… Навремето само една безсънна нощ не я вадеше от релси до такава степен. Вероятно вече наистина е твърде стара за тази работа и няма защо да се вкопчва в нея, а да напусне и да освободи път на младите, силните и пъргавите.