„Няма да дочакате! — прозвуча в главата й собственият й глас. — Ще работя, докато ме държат нозете. Аз съм нормален жив човек и имам право да се уморявам. Между другото, имам право и да греша понякога. Така че няма да дочакате!“
Настя неволно се усмихна и веднага улови погледа на възрастния мъж, който идваше насреща й и се усмихваше в отговор. И това, незнайно защо, ужасно я зарадва.
Реши да не чака автобуса, а веднага пред метрото да се качи в някое такси, което ще я закара вкъщи срещу петдесет рубли. Нищо, няма да обеднеят с Чистяков. Затова пък моментът на мечтаното пъхване под одеялото и потъването в сладък сън ставаше по-близък…
Слезе от колата и спря пред входа. Трябва да звънне още на едно място, последното. Щом влезе вкъщи, неудържимо ще я привлече диванът, ще й се прииска да заспи и няма да има воля да се обади. А трябва.
Настя набра номера на Иван Хвиля.
— Подръка ли ти е справката за телефона на Канунников?
— Сега ще я намеря. Какво ти е нужно?
— Погледни кога и откъде са му се обаждали, преди да започне да изпраща съобщения на Погодина. На 14 ноември, до 13,45.
— Има едно обаждане в 13,39.
Точно така. Тъй и трябва да е било.
— От кой номер?
— Не се е изписало. Явно от автомат.
И това е нормално. Все пак браво на теб, Каменская, рано е още да те изхвърлят на бунището. Разбира се, обадили са се от уличен автомат, че как иначе? Защо да оставят следи? Защо да дават възможност на Канунников да върне обаждането на непознатия съсед? Нали на Олег е подготвена ролята на избягал убиец, така че милицията непременно ще провери телефонните му контакти. А на кого е притрябвало това?
Ето на, сега може да се прибере. С чиста съвест.
И отново действителността безжалостно зачеркна невинните й мечти. Още щом влезе в жилището си, чу мъжки гласове, единият от които, естествено, беше на мъжа й, а вторият се оказа гласът на Серьожа Зарубин. Ама че лош късмет! Хем Настя още в службата, след разговора си със следователя, се канеше да му звънне и да го предупреди да не си губи времето да търси свързаните със старите дела на Павел Седов, а също и да не се занимава със списъка на клиентите на туристическата агенция. Всичко това няма никакво отношение към убийството на Милена Погодина. Канеше се, но така и не му се обади, защото мозъкът й бе заспал, преди тялото й да получи възможност да заеме хоризонтално положение.
— Ася! — Чистяков излезе в антрето и помогна на жена си да се съблече и събуе. — Ние те чакаме вече един бог знае откога.
— Защо? — прошепна тя на ухото на Алексей.
— Серьожка каза, че си му възложила нещо, та е дошъл да се отчете — едва чуто отговори мъжът й.
— Не е ли могъл да почака до утре?
— Казва, че имало нещо спешно.
— Абе не може да има нищо спешно — страдалчески се намръщи Настя. — Просто е минавал някъде наблизо и е решил да се възползва от безплатната вечеря. Какво, да не би да не познавам Зарубин? Льоша, умирам за сън.
— Е, не знам, Асенка, оправяйте се — тихичко каза Чистяков и разпери ръце. — Не можех да го изгоня, я, щом казва, че работата е спешна.
— Какво си шепнете вие тук?
Зарубин бе застанал до тях съвсем неочаквано и абсолютно безшумно.
— Целуваме се — спаси положението Льоша и веднага демонстрира как го правят с Настя.
— Абе вие сте направо някакви сексманиаци — тросна се Сергей. — Настя, престани с тая порнография, а идвай да ядем, защото мъжът ти не ще да ме нахрани, докато теб те няма. А междувременно ще ти разкажа нещо страшно любопитно.
Очите на оперативния работник пламтяха като на ловно куче, хванало следа, и Настя разбра: просто не може в този момент да му каже, че всичко това на никого не е притрябвало и никак не й е интересно. Човекът толкова се е старал! Толкова се е радвал, като е открил нещо неочаквано, а не е знаел, че почти всички тайни около убийството на Милена Погодина са разкрити. Впрочем… Не е ли прекалено самоуверена? Всичко, което бе споходило ума на Фьодор Иванович и нейния, беше доста умозрително, а най-важното: Канунников го нямаше — нито жив, нито мъртъв. Тя, Каменская, измисли, че той не е между живите, и изхождайки от този факт, построи цялата хипотеза. Ами ако греши? Нали това още не е потвърдено…
Само преди минута й се струваше, че умира за сън и не иска нищо друго на света. Но се оказа, че е и гладна като вълк.
— Ето. — Зарубин тържествено сложи на кухненската маса пред нея няколко листа. — Отгоре е списъкът, който ти ми даде, а по-нататък са сведенията, които успях да събера.