След като се убеди, че младежът се е изгубил в тълпата разхождащи се по „Арбат“ туристи, Рижковски отново звънна на Зарубин.
— След разговора с Бабицки той се е обадил на Соня, ето последните три цифри на телефона й.
— На Седова ли? Гледай ти, гледай ти! Нали ми беше казал, че имаш някакви познати при онези от мобилните връзки…
— Имам — потвърди Виктор. — Една операторка, точно във фирмата, която обслужва телефона на нашия човек. Да се заема ли?
— Давай, и то бързичко. И веднага ми се обади. Докато отидеш до твоето момиче, аз ще ти изпиша напълно телефончето на тази Соня. По-нататък ще се оправиш сам.
Въпросната Галочка, която работеше като оператор във фирмата за мобилни връзки, никак не обичаше да прави каквито и да било нарушения, но пък много обичаше мъжа си, когото младият оперативен работник Витя Рижковски буквално бе спасил от неминуема смърт.
В онзи трагичен момент Виктор не беше на работа, късно през нощта се прибираше от своята приятелка и по щастлива случайност пътя му пресякоха двама идиоти… Те бяха решили, че да крадат коли, като ги отключват сами, е трудно и опасно, а много по-лесно е да издебнат качващ се или слизащ от колата си шофьор, да го зашеметят с удар по главата, да му вземат ключовете и спокойно да отпрашат с автомобила. Именно това се опитваха да направят с мъжа на Галочка, умен и образован човек, но дребен и хилав. Един нанесен от бандитите удар по главата можеше да се окаже смъртоносен за него. Виктор Рижковски беше не само в отлична физическа форма, но и в приповдигнато настроение, мечтаеше да върши подвизи ако не в името на любовта, поне за себеутвърждаване, и такава възможност му се предостави. Той забеляза, че щом до тротоара спря кола, от близкия вход се изсулиха двама съмнителни типа и поеха право към автомобила. По-конкретно — към предната лява врата, от която трябваше да слезе шофьорът. Оперативният работник бързо съобрази какво става и всичко завърши съвсем благополучно за съпруга на Галочка. Вярно, когато дребничкият хилав шофьор видя изваденото от джоба на единия престъпник желязо, с което възнамеряваха да го цапардосат по темето, му прилоша, но все пак не толкова, колкото би могло да му прилошее, ако Витя Рижковски не се намираше наблизо.
Крепейки горкия шофьор под ръка, Виктор го изпрати до дома му, където младата му жена взе да охка, да се вайка, да го пои с капки за сърце и пламенно да благодари на милиционера. Точно в оня момент се разбра къде и като каква работи тя. Оттогава Рижковски неведнъж бе прибягвал до помощта й, като разбираше, че може да й създаде неприятности, но от друга страна — мотаенето с официалните запитвания далеч невинаги помагаше на оперативността, необходима при разкриването на престъпления.
Когато влизаше в сградата на телефонната фирма, в джоба си вече бе скътал листче с номера на Софя Павловна Седова. Последните три цифри бяха същите, които той бе запомнил.
Галочка винаги много се притесняваше, когато изпълняваше молбите на Витя Рижковски, боеше се да не я хванат, тъй като началството й беше строго, но чувството на благодарност за спасения живот на съпруга й надвиваше страха. Тя въведе в компютъра номера на телефона на Соня Седова и само след няколко секунди записа на листчето номера, от който й бяха звънили. Още едно въвеждане — и на екрана се появи информацията за собственика на номера, включително паспортните му данни и адресът. Антон Маневич, роден през 1982 година.
Застанала в коридора на гимназията, Настя Каменская чакаше да иззвъни звънецът за края на часа и от класната стая да излезе Наталия Максимовна. Оставаха десет минути. Какво ли ще й каже Наталия? Знае ли, че Бабицки се е познавал с Милена?
Звънецът я оглуши — Настя вече бе забравила колко пронизителен е той. Вратите на класните стаи започнаха да се отварят, децата се изсипаха в коридора. По разписание Седова имаше час по немски в езиковия кабинет, именно пред този кабинет я причакваше Настя.
Оказа се, че Наталия Максимовна е красива стройна жена, изглеждаща много по-млада от възрастта си, но на Настя се стори, че на лицето й са изписани тревога и угриженост. Когато Каменская се представи, Седова никак не се учуди и това се видя на Настя малко странно. Излиза, че тя е очаквала хора от милицията да я посетят. Защо ли? Седова знае, че между нея и убийството на Милена има някаква връзка, така ли?
— Къде можем да поговорим? — попита Настя.
— Сега ще имам час — уморено отговори Наталия Максимовна. — Междучасието е двайсет минути. Ако това време ви е достатъчно…
— От вас зависи — усмихна се Настя.