— Да, разбирам за какво говорите — кимна Седова. — Милена ми се стори спокойна, сдържана, с чувство за собствено достойнство. Много доброжелателна, приветлива. Усмивката й беше просто чудесна. Но вие трябва да имате предвид, че по това време аз вече знаех доста за нея, включително и как се държи с Павел, как се грижи за него. Така че впечатлението ми не беше съвсем… ново.
— А какво сподели приятелят ви Иля?
— Съгласи се с мен. Каза, че по-рано не вярвал много на Соня, която ни бе разказвала колко красива била Милена, мислел, че момичето преувеличава, а сега лично се убедил, че това е истина.
Значи, Бабицки е скрил от Наталия, че се познава с Милена. Или те все пак не са се познавали? Какво като е ползвал услугите на туристическата агенция, където е работила Погодина. Може просто да не я е забелязал. А някой съвсем друг мъж да е хлътнал по младата красавица на рецепцията. Дали Настя не прибърза, като каза на Зарубин, че не е нужно да проверява останалите хора от списъка на Алиса Борисовна? Дали не сгреши?
— Искам да поговоря с вашия приятел, ако е възможно — предпазливо изрече тя. — За мен е важно да чуя неговите впечатления.
— Разбира се, моля. Мисля, че той няма да има нищо против.
— Ще ми дадете ли координатите му?
Настя упорито се преструваше, че днес за пръв път е чула името на Иля от самата Наталия Максимовна, а фамилното Бабицки изобщо не е знаела.
Седова продиктува адреса и домашния му телефон. Звънецът за следващия час беше иззвънял преди няколко секунди и тя започна да нервничи, понеже в стаята вече надничаха ученици, които, щом видеха учителката в компанията на непозната жена, бързо затваряха вратата.
Настя излезе от сградата на гимназията, погледна мобилния си телефон, на който, докато разговаряше с Наталия Максимовна, бе изключила звука: три пропуснати повиквания, всичките от Зарубин. Значи, имаше нещо спешно. Тя веднага му се обади.
— Настя, докладвам: младежът, с когото се е срещнал Бабицки, е някой си Антон Маневич, студент от театралното училище. И най-важното — познат на Соня Седова.
Ето на, сега вече може да не се съмнява: връзката Бабицки-Погодина не е случайно съвпадение.
— Къде се намира сега Бабицки? — попита тя.
— Хвиля съобщи, че от „Нови Арбат“ си е тръгнал към къщи.
— Аз поемам Бабицки — реши Настя. — Сега ще отида при него. Ако Хвиля съобщи, че се е отклонил някъде, ще ми се обадиш веднага, нали?
— Разбрахме се. Ами Маневич?
— Серьога, кой от нас е най-красивият?
— От кои да избера? — попита Зарубин.
— От нас четиримата.
— Тогава — ти.
— Е, де, сериозно говоря…
— Витя. Хвиля е много мрачен, като недохранен бултериер. А аз съм съвсем невзрачен.
— Тогава изпрати Рижковски у Павел Седов. Там трябва да е Соня. Да си поговори с нея за Антон. Инструктирай го. Ти пък се заеми с този Антон. Серьожа, трябва да действаме едновременно, за да не успеят да се свържат и наговорят по телефоните. Разбра ли? Кажи на Рижковски да тръгне към дома на Павел и да чака да му звъннеш. Аз ще чакам пред дома на Бабицки. Щом намериш Маневич — обаждаш ми се и започваме. Ти имаш ли представа къде да го търсиш?
— Че какво има да го търся? — каза Зарубин. — Той се срещна с Бабицки и веднага след това тръгна за театралното училище, там го причаква Витка. Витя отначало не го последва, а после, когато установих къде учи Маневич, му казах да отиде до училището и да чака — то е съвсем близо, между „Стария“ и „Новия Арбат“. В случай че Маневич ни потрябва, да може бързо да ни го предаде. Рижковски ми се обади преди десет минути, видял Маневич, когато той излязъл да пуши заедно с други студенти.
— Ами добре тогава. А, почакай — сети се тя, — насмалко да забравя. Седова ми довери, че Соня се преместила временно при баща си, защото й се сторило, че някой я следи. Витя да провери това. То, между другото, е добър претекст за разговор: може да се позове на майката на момичето, а за Маневич не е нужно да пита направо, тя сама ще си каже.
— Прекалено е сложно… — усъмни се Зарубин. — Витя няма да се справи, млад е, неопитен. Защо не отидеш ти при Соня, а?
— Да бе, кой тогава ще посети Бабицки? Рижковски ли? Този Бабицки е два пъти по-възрастен от него, ще види сметката на Витя, ще го направи на пух и прах. Соня все пак е седемнайсетгодишно момиче, ще му бъде по-лесно да се справи с нея. Освен това тя по-бързо ще се разприказва пред младо красиво момче, отколкото пред мен, определено. Между другото, за Бабицки. Проверихте ли каква е тази фирма на „Стария Арбат“, в която той се е отбил?