— Извинете — обърна се тя към Иля Сергеевич. — Продължете, моля.
— Ами аз всъщност вече разказах всичко. С нея бяхме заедно няколко месеца, после тя започна връзка с другия.
— Как се запозна Милена с Павел Седов?
— Е, за това е най-добре да попитате него, не съм присъствал. Аз бях, така да се каже, поставен пред свършен факт.
— А как и кога Соня Седова се е запознала с Антон Маневич, и това ли не знаете?
Лицето на Бабицки посивя.
— Иля Сергеевич, хайде да започнем всичко отначало. Защо свързвате различни хора със семейството на Павел? Отначало сте му пратили Милена, сега — Антон. Какъв интерес ви води? За какво е целият този цирк?
Той вдигна глава и погледна Настя дръзко и дори мъничко весело.
— Имайте предвид, в това няма нищо престъпно. Не можете да ме привлечете под отговорност за такова нещо.
— Ще го имам. Отговорете на въпроса, ако обичате.
— Наеха ме.
— Кой?
— Един мъж.
— Добре че не са били двама — позасмя се Настя. — Кой е той?
— Александър Едуардович Камаев.
— Какво представлява този Камаев?
— Нищо особено. Просто заможен човек.
— И за какво му е притрябвало това?
— Искаше да докара Павел до крах. Той знаеше по какъв начин Седов си печели парите и се беше заканил да направи така, че или да го вкарат в затвора, или да го убият. Възложи ми да намеря и наема красива жена, която да скубе пари от Павел постоянно, с прилични суми. Така че той да бъде принуден да увеличава интензивността на своите служебни подвизи, а когато интензивността расте, намаляват предпазливостта и благоразумието. Рано или късно той трябваше да започне да прави грешки и тогава или щяха да го притиснат неговите хора, или да попадне на такива, които просто ще го убият заради това, с което се занимава. Както виждате, нищо престъпно. Престъпления върши само Павел, а ние чакаме това да приключи.
Значи, ето откъде Милена Погодина се е сдобила с пари още през август, преди да заживее с Павел. Давала е тези пари на Канунников за наема на жилището му. И това е била високоплатената работа, която тя е започнала, след като е напуснала туристическата агенция на Алиса Борисовна. Още едно късче от пъзела намери мястото си.
— Ами Антон?
— За съжаление, Мила загина и ние решихме да не повтаряме ходовете си, а да направим нови. Още повече че Соня вече порасна, ходи с момчета, спи с тях.
— Откъде знаете? Да не сте й светили?
— Наташа ми каза. Тя е майка, прекрасно забелязва тези неща.
— И каква е задачата на Антон?
— Да мотивира момичето да се премести при баща си. Пак Антон й подсказа как може да го направи.
— Значи, никой не я е следил?
— Ама разбира се, че не е. На кого е притрябвало да я следи? Измислила си е това, родителите й клъвнаха и всичко се получи, както тя искаше. Соня е користолюбиво момиче, парите на баща й мира не й даваха, така че сега тя ще бъде до Павел и ще започне да го скубе, а момчетата ще й помагат. Ако вие не попречите — добави той много сериозно.
— Ще попреча — също сериозно отговори Настя.
— Няма да можете. Попречите ли за това, ще намерим друг начин. Седов във всички случаи няма да се спре, вече отдавна се е превърнал в роб на лесните пари и няма да може да се откаже от тях.
Прав е, помисли си с горчивина Настя. В това, което са вършели с този Камаев, няма нищо престъпно, нищо, за което да е предвиден член от Наказателния кодекс. Можеш да пресипнеш, крещейки под път и над път, че това е грозно, аморално, безнравствено, но не можеш да ги вкараш зад решетките заради него.
— Какъв интерес има Камаев от това? Или и той е нает от някого?
— Не, не е нает. Той самият е инициатор на цялата тази комбинация. Заради Седов са загинали сестра му и племенникът му. Сега той си отмъщава.
Това се случило през зимата на 2000 година. Късно една вечер, някъде към полунощ, в жилището на Борис Безбородов иззвънял телефонът и сериозен мъжки глас съобщил, че синът на Борис — Георгий, е задържан за трафик на наркотици. Най-късно до три часа въпросът трябвало да бъде решен: или протоколът се предава на прокурора, или… десет хиляди долара.
Борис се слисал. Той нямал толкова пари. В миналото бил лекар педиатър, сетне се опитвал да прави бизнес, но твърде несполучливо. В началото работите уж потръгнали, но финансовата криза през 1998 година съсипала фирмата му и той така и не могъл отново да си стъпи на краката. Как можел да реши въпроса за три часа, и то посред нощ? Невъзможно било дори да продаде нещо.
И Борис се обърнал към един познат. Не твърде почтен, не твърде чистоплътен човек, но винаги разполагал с налични пари. Познатият се съгласил да помогне, наистина срещу значителна лихва, но в онзи момент това не спряло Безбородов. Важното било да спаси сина си от милицията. Взел парите и когато мъжът със сериозния глас се обадил отново, отговорил, че е готов да плати. Казали му да отиде на някакво място. Когато Борис заедно с жена си — Лариса, пристигнал там, отново му се обадили и му наредили да отиде на друго място, после на трето… С една дума, проверявали дали той не е повел подире си службата за вътрешна сигурност. По пустите нощни улици това е по-лесно да се проследи. На Борис дори дали да поговори със сина си, за да се убеди, че не го мамят. Най-сетне операцията по размяната на деветнайсетгодишното момче срещу парите приключила. Закарали Георгий вкъщи.