Последва бърз развод и сложни, продължителни и заплетени варианти на продаване и купуване на жилища и вила, в резултат на които Павел се озова в гарсониера, Наталия и дъщеря й — в едностаен апартамент, а родителите й се преместиха в топлата зимна вила в Балашиха.
След известно време в живота на Павел се появи младичката красавица Милена. За нея Наталия бе информирана от Соня, която редовно се виждаше с баща си. Дъщеря й бързо свикна с Иля, по-точно с обстоятелството, че и майка й си има „приятел“, и всичко някак влезе в нормални релси, някак се подреди, утвърди се… Ала така си и оставаше в същите релси, сякаш буксуваше.
Павел не се ожени за Милена, но все пак живееха заедно, а благодарение на високоплатената й работа двамата се преместиха от гарсониерата в по-голямо жилище, направиха скъп ремонт, купиха модерни мебели и изобщо водеха общо домакинство… И всяка година почиваха в престижни и далеч не евтини курорти, докато Наталия така и продължаваше да се „среща“ с Иля, а на почивка ходеше с дъщеря си. По принцип всичко това я задоволяваше, но все пак тя не разбираше защо той не иска да се ожени за нея. Нали й бе предложил да се премести при него тогава, в нощта, когато в равния и скучен живот на Наташа нахлу онази касета, която я освободи от колебанията й. Той й предложи, значи, беше готов да живее с нея…
А сега какво? Не иска ли вече? Или я обича по-малко?
Глава 2.
Настя позна веднага човека, който бе застанал до началника на отдела Вячеслав Михайлович Афанасиев. Още в първия момент разбра, че го е виждала някъде, и то неведнъж, но много отдавна, само дето не можеше да си спомни къде именно и при какви обстоятелства. Млад, на около трийсет и пет години, не повече, спортен тип, висок, с идеално подстригана коса. Красив. С умни очи. Ама къде, по дяволите, го бе срещала? Съвсем определено го бе виждала, нямаше грешка, защото и той току я поглеждаше и се усмихваше с крайчеца на устните си.
Началникът и атлетичният красавец тихо си говореха за нещо, докато очакваха в кабинета да се събере целият личен състав на отдела. Настя дойде една от първите, седна на обичайното си място — чак в ъгъла, по-далече от ръководството, и сега се измъчваше от лоши предчувствия. Наистина ли това е новият им шеф? Нима сега Афоня ще го представи и ще съобщи, че отива на друга работа? Вярно, всички през последните дни бяха очаквали това събитие, но точно този ли ще е?… Млад. И красив. И с умни очички. Сигурно е с нищо и никакъв опит, обаче амбициите му — по-високи от Айфеловата кула. И най-лошото е, че с Настя явно се познават, а тя така и не може да си спомни откъде. Ами ако са се разделили като врагове? Тъкмо сега той ще има възможност да й върне за нещо.
Хората полека-лека се събираха и най-много от всичко на света Настя искаше до нея на стола да се тръшне Юрка Коротков, с когото би могла да сподели опасенията си. И двамата да си поклюкарстват, както в добрите стари времена, още при Гордеев. Но Коротков, уви, няма да седне до нея, той е заместник-началник на отдела и мястото му е първото зад дългата маса за съвещания. Вместо Юрка, до нея се настани младичък лейтенант, който бе дошъл в отдела само преди два месеца. Какво да си приказва с него, камо ли пък да споделя…
Настя горестно въздъхна и си помисли, че денят не й потръгна добре още от сутринта. Едва десет часът е, а вече извади лош късмет със съседа. Какво ли ще е по-нататък?
Внезапно до тях цъфна Серьожа Зарубин и безцеремонно дръпна младичкия лейтенант за ръката.
— Я ставай, пусни по-старшия си другар на почетното място — настоя той и хитро намигна. — Правото да седиш до Каменская трябва да се заслужи, сополанко.
Лейтенантчето покорно стана и се премести напред. Зарубин веднага се настани, заемайки позиция на освободения плацдарм.
— Здрасти, Павловна. Какво така от ранни зори не си в настроение?