Той плачел и разказвал, че това се случило заради пътуването му до Питер, за което го подкокоросали познати момчета. Заминали цяла компания, осем души, за три дни. От седемте си спътници Жорик почти не познавал двама, запознали се съвсем наскоро. Вече в Питер един от тях, Льоша Шчеколдин, предложил на Георгий да спечели петстотин долара срещу някаква дреболия: да сложи в раничката си един пакет и да го занесе в Москва. Шчеколдин не обяснил какво има в пакета, само хитро и многозначително се усмихвал. Жорик признал на родителите си, че заподозрял нещо нередно, но много му се искало да прибере петстотин долара, защото му било омръзнало да врънка баща си за всяка копейка. Задържали го пред къщи, когато се прибирал с приятелите си от кино, задържали и Льошка Шчеколдин, затова Жора не отрекъл и веднага признал всичко. Казали му, че ако родителите му платят, ще го пуснат.
Нощта преминала в сълзи, признания и тежки родителски упреци. А на сутринта Безбородов-старши се озовал лице в лице с проблема: откъде да вземе пари, за да върне дълга си. Вече нямал фирма, трябвало да продава вещи, мебели, украшенията на жена си, но това изисквало време, а дългът растял всеки ден, защото лихвата била безбожна. На такава можело да се съгласи само притиснат до стената човек.
Направил първото, което се сетил: помолил Лариса да потърси помощ от брат си — Александър Камаев. Самият той не искал да се обади на шурея си, знаел, че Камаев не го обича много-много. Освен това Лариса веднъж вече била искала от брат си пари за мъжа си и тогава Александър му дал безвъзмездно голяма сума, за да може Борис да започне своя бизнес. Наистина Борис се кълнял, че веднага щом си стъпи на краката, непременно ще върне тези пари, и действително смятал да го стори, ако може, но бизнесът му станал на пух и прах. В тази ситуация не му се искало отново да моли за помощ Камаев.
Лариса се обадила. За нея било мъчително да признае пред брат си, че синът й е бил замесен в трафик на наркотици, че се е оказал глупак и нехранимайко, затова излъгала, че парите трябват на мъжа й за нов опит да започне бизнес. Камаев отказал, и то грубо и оскърбително. Заявил, че не желае да издържа неудачници, които се опитват да забогатеят, без да имат и най-малки способности за това. Щом Борис не може да бъде бизнесмен, да продължава да лекува деца и да не си вре носа там, където не му е работа. Борис не научил за този разговор. Жена му казала, че брат й бил в продължителна командировка в САЩ, невъзможно било да го намери по телефона — там техническите характеристики на спътниковата връзка били други и нашите мобилни телефони не работели на територията на Щатите. Така уж й обяснила съпругата на брат й. Лариса не искала да влошава още и бездруго напрегнатите отношения между двамата обичани от нея хора.
Времето минавало. След един ден се обадил кредиторът и напомнил за нарастващия дълг. Безбородов поискал отсрочка, която онзи, естествено, не му дал. Предупредил го само, че той може да върне парите, когато иска, но лихвата се трупа. Пет процента за денонощие. Тоест сега вече дългът е единайсет хиляди, а вдругиден ще бъде дванайсет.
Безбородов и жена му започнали да продават вещи, но получените пари били наистина нищожни в сравнение с трупащата се всяко денонощие лихва. Борис продал колата си — спешно и затова смехотворно евтино, но докато търсел купувач и се занимавал с оформянето на документите, дългът нараснал още и получените пари пак не стигали.
И настъпил денят, когато Лариса не се прибрала. Вечерта се обадил кредиторът и заявил, че съпругата на Безбородов ще остане при него, докато дългът не бъде изплатен изцяло.
— Гледам, че си доста бавен — подигравателно казал той. — При тези темпове никога няма да ми върнеш парите. Решавай проблема си по-бързо и ще получиш своята Лара.
Борис се решил на отчаяна стъпка: да продаде апартамента. Макар че това щяло да изисква време, парите със сигурност щели да стигнат да покрие три, дори четири пъти нараснал дълг. Вярно, не било ясно къде ще живеят след това, но както и да е, все някак щели да го решат, стига да си върне Лара. Тя не била много здрава, имала болно сърце. Къде са я скрили, в какви условия, как се държат с нея? Той се побърквал от тревога и от неизвестността. И дори през ум не му минало да подаде заявление в милицията за отвличането на жена му: разбирал, че кредиторът няма да му прости това. Той бил страшен човек.