Спогодбата между нея и Бабицки била сключена през август, след което започнала подготовката. Бабицки харчел парите на Камаев, като наемал хора, които изпълнявали задачи и доставяли информация за Павел. Тази информация била грижливо анализирана: ударът трябвало да бъде нанесен точно в целта, без никакви грешки, защото щяло да бъде трудно да се намери второ момиче като Милена Погодина. Още в момента на запознанството им Седов трябвало да хлътне така, че всички други жени да бъдат забравени веднъж завинаги. След няколко месеца всичко било готово. Милена се запознала с Павел и продължителната подготовка дала плодове. Тя била облечена и сресана точно както трябва, държала се правилно и Павел луднал по нея още от първата минута. Но това било само началото. Следвало да се направи така, че той да й предложи да заживее с него. И тази задача била решена успешно. Сетне започнало голямото скубане…
Милена действала грамотно, основният акцент паднал върху самия Павел. Всичко за него, любимия: и по-хубаво жилище, и ремонт, и мебели, каквито харесват само на него, и здравето му, което, естествено, трябвало да се поддържа в добри европейски клиники, а не в Русия. И онази сцена в бара на автомивката, след която Павел най-сетне се решил на операция, също била режисирана и поставена от Камаев и Бабицки. Момичето дори не гъквало за себе си, с детински възторг и благодарност приемало от Седов подаръци и съвсем не евтини знаци на внимание. Затова пък, когато той заговорил, че и Милена трябва да се погрижи за здравето си и поне да си подмени избитите от онзи негодник съпруга и зъби, от само себе си се разбирало, че и това по никакъв начин няма да се прави в московски болници. А нека се полекува и от безплодие, та тя толкова иска дете… На Павел допаднала ролята на добър вълшебник, когото гледат с възторг. Свикнал сам да предлага на Мила помощ и за родителите й, и за лечението на брат й, алкохолика. Той дори не подозирал, че може да му хареса тази роля, но пък много добре го разбирали хората, които анализирали информацията за него и съставяли психологическия му портрет.
После изникнал въпросът за образованието на Милена, за нейната бъдеща професия. Нали не можела вечно да живее на гърба на Павел. Естествено, нека си избере институт. И тя избрала юридическия факултет на университета, но за да влезе, без да има някакви привилегии и кой знае какви знания, трябвало да се плати. Двайсет хиляди. Естествено, Бабицки проверил предварително в кой институт колко вземат за приемане и Милена избрала най-„скъпия“ вариант.
За всяка своя стъпка и изобщо „за положението на фронта“ Милена редовно докладвала на Бабицки и получавала от него полезни съвети и конкретни задачи. За контактите им тя в никакъв случай не бивало да използва мобилния си телефон, тъй като не се знаело какво може да хрумне изведнъж на Павел — ами ако вземел да ревнува и тръгнел да проверява приятелката си? А полицаите като него, които се занимават с наркопласьори, имат повече от достатъчно възможности за това. Милена била много предпазлива, дисциплинирана и изпълнявала стриктно всички инструкции…
До мига, в който някой я убил. Тогава спешно на сцената трябвало да излезе Соня, дъщерята на Павел, на която да „помагат“ специално подбрани и инструктирани приятели и приятелки…
— Вие толкова лесно ми разказахте всичко — дори не се опита да скрие учудването си Настя. — Защо, Иля Сергеевич?
— Искам това да свърши — спокойно отговори Бабицки. — Но едва сега, когато дойдохте, изведнъж проумях, че страшно го желая. Най-много от всичко на света.
— Защо? — повтори тя.
— Защото обичам Наташа и искам да се оженя за нея.
— И какво ви пречи?
— Камаев. Той ми забранява дори да мисля за това. Наташа не бива да бъде постоянно до мен, докато работя за него. Ще трябва да обяснявам някак отсъствията си, телефонните разговори, ще започна постоянно да лъжа и рано или късно тя ще ме хване. И всичко ще рухне. Дори ако вие не успеете да попречите на Камаев и той продължи да съсипва живота на Седов, това ще става вече без мен.
— Но вие сте можели да се освободите от него, да нарушите спогодбата си. Защо не сте го направили? Защо е трябвало да чакате с вас да се заеме милицията?
— Знаете ли какво щеше да направи той с мен заради непослушанието ми? Щеше да разкаже всичко на Наташа и да провали живота ни с нея. Камаев е отмъстителен и злопаметен, на никого не прощава, ако хората не се държат така, както той очаква. А вие ме намерихте не по моя вина и той няма да има за какво да ме наказва. Ще ме освободи. Защо ме гледате така, Анастасия Павловна? Слаб човек съм, тъй ли? За съжаление, е така. Но е невъзможно да ме арестувате и вкарате в затвора заради това.