— Да — потвърди тя и неволно повтори след Иля Сергеевич, — за съжаление, е така.
Когато излезе от Бабицки, Настя се качи в колата при Хвиля, който търпеливо я чакаше.
— Обади се Виктор — съобщи Иван и сгъна вестника, който четеше. — Тази дъщеря на Седов е отявлена лъжкиня. Цял час го будалкала за чичкото, който я следял, а пък не могла два пъти поред да опише еднакво външността му.
— А Виктор какво? Хванал ли я е?
— Не е имало заповед да я хваща. Нали е искал да измъкне от нея нещо повече за Маневич. Запознали се съвсем наскоро с него.
— Да, знам.
— А освен това споменала, че иска да замине временно за чужбина, докато търсят този чичко, който я следял. Бива си ги стремежите на съвременните ученички, а?
— И още как — разсмя се Настя. — Сигурно смята да отиде с любимия?
— Така е разбрал Витя. С него, с Антон. Соня ужасно се стараела да изглежда голяма пред Витьок и когато той й понамигнал — и тя взела да се перчи, че нали, и ние не сме вчерашни, можем с гаджето да поживеем в чужбина.
Да, господа Камаев и Бабицки, вие умеете да удряте безпогрешно, да подбирате нужните ви хора и да им давате правилни инструкции. И наистина от гледна точка на наказателното право не може да ви се предяви нищо. Не можете да бъдете съдени.
— Да вървим, Ваня — уморено каза тя.
— Къде отиваме?
— В службата, на „Петровка“. Сега ще се обадя на Зарубин и Рижковски, да се съберем, да поговорим.
В петък сутринта, когато Настя Каменская вече наближаваше сградата на Градското управление на „Петровка“, й звънна началникът:
— Анастасия Павловна, тук ли ще сте днес?
— Вече почти дойдох, след пет минути съм в кабинета си.
— А след петнайсет елате при мен, може ли?
— Разбира се, Константин Георгиевич.
Тя се качи в кабинета си, помисли дали да пийне кафе, но реши, че няма да успее, и вместо това надникна при Коротков.
— Юра, да знаеш случайно защо ме вика шефът?
— Знам — мрачно отговори Юрий. — Нищо добро. Седов е получил инсулт.
— Как така инсулт?!
— Ами така. Като се запил във вторник, на помена, та не спрял и в сряда, и в четвъртък, а снощи получил удар. В болницата е.
— И какво казват лекарите?
— Загуба на говора и на двигателните функции. И не се знае ще се оправи ли или не.
— Господи, какъв кошмар — изохка Настя. — Значи за това ме вика Болшаков?
— А, не, това е само предястието. Нали си го помолила да потърси връзка с „Нефтяник“, та е намерил нещо. Дошъл е и отговор от Смоленска област.
— Ама това е хубаво! — зарадва се тя.
— Не знам, не знам, не съм сигурен…
Коротков никога не страдаше от излишен оптимизъм.
Настя разбра, че Юрка знае нещо, а може би и не просто „нещо“, а всичко, но не иска да говори. Добре де, началникът ще й каже.
Точно петнайсет минути след обаждането на Болшаков Настя спря пред кабинета му. От него насреща й изхвърча висок мъж в цивилно облекло, като едва не я събори. Настя разпозна в него един от ръководителите на Отдела за борба с икономическите престъпления. Интересно, какво е правил рано-рано в кабинета на Болшаков? И профилите на двете подразделения са различни, и нивото на генерала е твърде високо, за да ходи лично при обикновен началник от криминалната милиция.
— Седнете, Анастасия Павловна. — Болшаков се усмихна широко и посочи най-близкото до него място до дългата маса за съвещания. — Имам да ви съобщя три неща. Едно неутрално, почти хубаво, едно лошо и едно много лошо. С кое да започна?
„С най-лошото“ — понечи да отговори Настя, но каза съвсем друго;
— Както ви е по-удобно.
— Тогава ще започна с лошото, защото то няма отношение към другите две. Павел Седов е в болница в много тежко състояние. Получил е инсулт. Искрено, по човешки му съчувствам, но с това е свързан и един чисто служебен въпрос. Надявам се да не ви е нужен повече като свидетел? Защото едва ли ще успеете в исторически обозримо бъдеще да му зададете дори един въпрос и да получите отговор.
— Не, успяхме да научим всичко, което ни трябваше.
— Добре. Сега неутралното съобщение: от Смоленска област дойде отговорът на нашето запитване. По снимката на Канунников, която им пратихме, е бил разпознат намиращ се при тях в моргата труп на мъж, който досега се водел неидентифициран. Трупът бил намерен в гората, без багаж, без документи, без пари, дори без часовник, затова всички били сметнали, че чисто и просто става дума за убийство с цел грабеж. Оказахте се права, Анастасия Павловна, за което ви поздравявам.