Настя изключи диктофона и мълчаливо го подаде на началника. Константин Георгиевич, без да продума, извади касетата и с едно движение на силните си пръсти я счупи надве.
— Както разбирам, не ни дават Сайкин — тихо и замислено проговори Настя.
— Правилно схващате. Забранено ни е да закачаме корпорация „Нефтяник“, при това забраната идва от най-високо място. Ще ви кажа нещо повече: „Нефтяник“ се подготвя за ролята на официален спонсор на редица важни държавни програми, както и на управляващата партия за следващите избори за Държавна дума. За целта тя трябва да бъде чиста като детска сълза, защото Сметната палата няма да сваля очи от нея. Ръководството на „Нефтяник“ е получило негласно указание до края на тази година да се освободи от всички пари, чийто произход може да предизвика нежелателни въпроси. При това им е била гарантирана определена… да го наречем, не точно неприкосновеност, но слепота на компетентните органи. Дръжте се прилично и тихо, а ние няма да ви закачаме по своя инициатива. Стига само вие да не допуснете откъм вас да се размирише. Ето защо неочакваното поведение на Канунников се е оказало опасно за тях.
— Е, и какво ще правим? Ще оставим убийствата на Погодина и Шчеколдин като уж неразкрити, а с убийството на Канунников да се оправят в Смоленска област?
— От вас зависи, Анастасия Павловна. Както решите вие, така ще бъде.
— Тоест как? — изумено погледна тя началника си.
Откога подобни въпроси се решават от оперативни работници? Открай време такива проблеми са били работа на ръководителите. Те са вземали решенията, а оперативният състав покорно ги е изпълнявал и никой никога не се е интересувал много-много какво изпитват те при това.
— Можем да се пазарим. Просто това не ви е хрумвало. Поставяме им нашите условия: ако не искате името на корпорацията да фигурира в един контекст с три убийства, дайте ни Сайкин с друг мотив за престъплението. С какъвто и да е мотив. Можете да измислите ревност, отмъщение или нещо друго, но ни позволете да вкараме убиеца в затвора. Вие се договаряйте и с адвоката му, за да не провали играта. Как ви се вижда такъв пазарлък?
Настя смаяно слушаше Болшаков. Дори за миг й се стори, че времето се е върнало и пред нея седи не нов шеф, а любимият й началник, Житената питка Гордеев. Докато работеше под ръководството на Афоня, беше принудена да забрави, че всичко може да бъде и така. И тогава я осени прозрение: ама, разбира се, тъкмо Житената питка му е подсказал този ход. Та нали тя, както я бе помолил Болшаков, се бе обадила на Гордеев и той, след като се почуди известно време, се съгласи да се срещне с новия началник-отдел. Значи са се срещали — и очевидно неведнъж.
— Сигурен ли сте, че те ще се съгласят? — попита тя предпазливо.
— Нямат друг изход — спокойно и твърдо отговори Константин Георгиевич. — Да допуснем, че нас могат да ни притиснат. Но те са извадили лош късмет със следователя. Безполезно е да притискат Давидов. Той не се поддава на такива сделки. Вие го снабдихте с купища информация и той няма току-така да се престори, че не я е виждал.
— Откъде знаете?
— Знам — меко каза Болшаков и повтори: — Знам със сигурност. Повярвайте ми. Но естествено, ние можем да постъпим и другояче. Да приемем техните условия без възражения.
— Ами Давидов?
— Вече е готова заповедта за пенсионирането му. Щом бъде дадена команда, заповедта незабавно ще бъде пусната в действие, ще бъде подписана само за час и делото веднага ще бъде предадено на друг следовател, по-съобразителен и сговорчив. Разбира се, делото може да му бъде отнето и така и да бъде предадено на друг, но това ще събуди подозрения у Давидов и той може да провали всичко.
— А ако се пазарим за нашите условия?
— Тогава заповедта няма да бъде задействана и подписана. Фьодор Иванович ще остане на поста си. И така, какво е вашето решение?
— Е, защо пък моето? — Настя упорито се съпротивляваше да вземе решение, което би я натоварило с отговорност. — Вие сте началник, вие трябва да решите.
— Аз вече взех решението си. Сега бих искал да чуя вашето. Ако съвпаднат — ще се радвам. Ако ли не, ще положа всички усилия, за да разбера и обмисля вашите аргументи, или ще се постарая да ви придумам. Във всеки случай вие ще излезете от този кабинет едва когато мненията ни няма да си противоречат.
„Значи, ще живея тук вечно — мрачно си помисли Настя. — Кога е било такова нещо — началник и подчинен да мислят еднакво? Само при Житената питка, но Житената питка е неповторим и няма да има втори като него.“