Павел бързо се облече, изхвърча от къщи, качи се в колата и пое към „Петровка“. Имаше късмет, че познава цялата дежурна група ако не по имена, поне по физиономии. Преди създаването на Федералната служба за контрол над наркооборота той се бореше с наркопрестъпленията като служител на Московското управление и тук, на „Петровка“, още не бяха го забравили.
— Паша, ама ти сериозно ли? — недоверчиво попита следователят. — Е, млада жена е, на кого не се е случвало. Само веднъж не се е прибрала през нощта, а ти вече вдигаш всички по тревога.
— С Милена това не може да се случи — твърдо каза Седов. — Ти не я познаваш. Тя е много отговорна и сериозна. Не може просто така да си развее байрака.
— Абе може, Паша, може… Всички могат. Не се самозалъгвай.
— Ти не разбираш.
— Какво не разбирам? Че жената на Цезар е вън от подозрение ли? — уморено се позасмя следователят.
— Ама какво общо има това! Аз се занимавам с наркотици и за да ми въздействат, може да направят какво ли не! Да взривят колата ми, да подпалят жилището ми, да ме пребият, да отвлекат жена ми. Ти какво, тъп ли си?
— Защо, нещо сериозно ли разработваш в момента?
— Там е работата, я. В случая се въртят доста милиони.
— Добре — кимна следователят, — ще трябва да се размърдаме. Сядай, пиши заявление. Посочи и номера на мобилния й телефон, бързо ще напиша искане, ти сам ще прескочиш до съдията. Казваш, телефонът й е изключен, така ли?
— Изключен е.
— Жалко. Иначе щяхме да установим къде се намира апаратът. Добре де, ще видим с кого е разговаряла през деня, а после ще решаваме. Не забравяй да посочиш и номера на колата, марката, модела, цвета… Изобщо, ти знаеш какво.
Седов знаеше. Никога и през ум не му беше минавало, че тези знания ще потрябват на самия него, и от това внезапно осъзнаване безизходност замени тревогата. В тревогата винаги има частица надежда, че всичко ще се оправи. А в безизходността няма нищо, освен самата безизходност.
Глава 3.
Настя Каменская дойде на работа разстроена и недоспала. Предишната вечер до късно през нощта тя обсъжда с мъжа си своя нов началник и десет пъти му предаде разговора си с Болшаков. Предъвкваше подробностите и се мъчеше с помощта на Алексей да схване къде е измамата и какъв капан й залагат. Чистяков се отнасяше към тревогата й с разбиране, но не можа да й предложи нищо разумно като обяснение. И той не проумяваше защо новият шеф се държи така странно…
В наше време поведението му би могло да се нарече дори неадекватно, макар че, честно казано, според всички управленски норми това, което той бе направил през първия ден на новата си длъжност, беше безупречно: беше си осигурил подкрепата на най-авторитетните членове на колектива; беше изразил готовност да укрепва кадровото ядро; прекрасно се бе подготвил за встъпването в длъжност; познаваше всички служители — не само действащите, но и бившите — по малко и бащино име; беше безукорно вежлив и безпрекословно признаваше старшинството на по-опитните колеги… С какво да се заяде човек!
Така обаче не става. Особено днес.
— Асенка, а може да страдаш от професионална деформация, а? Просто си свикнала да подозираш всички наред — предпазливо предположи Чистяков. — Този твой Болшаков е същият като повечето днешни ченгета, просто в началото се преструва. Ще минат месец-два и всичко ще тръгне, както обикновено. Тези неща, дето ти е наприказвал, са само лъжи, ще видиш. Нищо няма да направи, няма да върне колегите ти в отдела, нито пък ще повиши теб. Така, говори си, за да създава добро впечатление.
— Ами ако го направи? Хайде, представи си, че за два месеца изпълни всичко, което обеща — и после какво? Ще ме повиши в длъжност, ще смени единия от заместниците си с Игор Лесников, ще издейства жилище за Коротков, ще се отърве от баласта, ще набере свестни колеги, макар че изобщо не е ясно откъде ще ги вземе… Да допуснем, че го стори. И после какво? Ако е като Афоня, какво ще прави с всички нас? Та той няма да може да работи, ние ще му объркаме всички карти. Просто няма да може да ни ръководи, особено ако единият му заместник е Коротков, а другият — Лесников. Щом е имал достатъчно мозък да се държи така през първия ден, значи не е глупак, а щом не е глупак, би трябвало да предвиди перспективата.