Така и не стигнаха до ясен извод. Настя сетне дълго не можа да заспи и сутринта стана с натежала глава. Първоначалният шок, който още предната вечер се смени с тревога, днес се трансформира във враждебност. В новия началник беше готова да вижда враг и смяташе да се отбранява с всички достъпни й методи.
Мобилният телефон в чантата й забръмча, когато тя наближаваше сградата на „Петровка“. Търсеше я Коротков.
— Вкъщи ли си още?
— Не, вече съм пред входа.
— Първо се отбий при мен, става ли?
— Какво се е случило? — уплаши се тя.
— Отбий се — кратко повтори Юра и затвори.
Още нямаше девет — Настя нарочно дойде по-рано, за да се заеме с баналната работа по документацията. Ами Юрка защо беше тук, да не е нощувал в службата? Значи наистина нещо се бе случило. Сигурно бяха пречукали някой олигарх. За всеки случай, преди да се качи на своя етаж, тя надникна в дежурната част. Казаха й, че нощта преминала спокойно и всички олигарси, звезди от шоубизнеса и политици били живи и здрави. Пак добре.
— Защо се забави толкова? — скастри я Коротков, когато тя влезе в кабинета му. — Досега десет пъти можеше да стигнеш от входа дотук.
— А ти защо си толкова агресивен рано-рано?
— Нищо ми няма. Сядай. Дръж, направих ти кафе. Вече изстина, докато се размотаваш…
Стори й се, че Юра избягва да я поглежда в очите. Настя взе чашката и отпи няколко глътки, беше още съвсем топло. Реши да мълчи. Щом той я повика, нека пръв започне разговора. Но защо не я поглежда в очите? Нещо е сгазил лука ли? И кафе й е направил… Сякаш се чувства виновен за нещо. А тишината явно се проточва.
— Ася, тази сутрин имах делово рандеву с Болшаков — подзе най-сетне Коротков. — Снощи ми се обади по телефона и помоли да дойда в осем, за да се посъвещаваме.
— Е, и?
— Ходил вчера при ръководството, занесъл предложение за теб и за Серьожка Зарубин. Подписали предложението за Серьожка, а твоето — не.
Ето на, Чистяков се оказа прав, както винаги. Никой не смята да я повишава в длъжност.
— Обясни ли ти защо? — попита Настя, като се стараеше гласът й да не трепери.
— Каза, че за теб се разкрещели и си припомнили всички твои несполуки от последната година. Явно Афоня с все сили се е постарал да те изритат в пенсия и да не ти удължат назначението, ако напишеш заявление. Разбира се, на оперативен работник с твоя стаж щяха да го удължат без всякакви приказки, че и да ти благодарят, ама той направил всичко възможно това да не стане. Много му е било неудобно да работи с теб, много си му пречила…
— Болшаков ли ти каза това? Или информацията ти е от друг източник?
Юра сви рамене.
— Има ли значение?
— Голямо, Юрочка. Ако знаеш със сигурност, че всичко е било именно така, аз съм готова да повярвам. Но ако знаеш това само от думите на Болшаков, сигурна съм, че е лъжа. Той не е ходил никъде да ме предлага. Просто ме будалка, та да си мисля, че е свестен и е загрижен за работата и лично за мен. Всъщност това е преструвка от край до край.
— Ася, не си права.
— Защо?
— Защото той ме попита какви лостове може да се натиснат. Попита ме към кого от хората, които имат влияние върху нашите началници, може да се обърне.
— И ти какво отговори?
— Посъветвах го да се обади на Заточни.
Настя допи кафето си на един дъх и остави чашката на бюрото.
— Юрка, на твоите години вече е време да престанеш да бъдеш наивен. Всичко това е спектакъл, игра, нима не разбираш? Той просто ни заблуждава. Между другото, на каква длъжност смята да назначи Зарубин? Та ние нямаме свободна бройка за старши оперативен работник. Тоест, и това със Зарубин е спектакъл.
— Той смяташе да назначи теб за старши оперативен работник по особено важни случаи, а Серьожка да премести на твоята длъжност. Затова е занесъл и двете предложения.
— И това ли ти го каза той? — позасмя се скептично Настя. — Ето, виждаш ли колко хубаво се получава: ръководството отказва да повиши мен, значи, няма на каква длъжност да повишат и Зарубин. Болшаков бил направил всичко възможно, ама лошите чичковци началници му пресекли ентусиазма. Хем той рицар на бял кон, хем ние преметнати. Не си изпълни обещанието, но по независещи от него причини.
— Ала той спомена, че подписали предложението за Серьога…
— Интересно, как така? Нали ти преди малко ми каза, че няма свободна длъжност?
— Слушай, аз някак не се сетих… — отговори колебливо Коротков. — Всъщност ти си права… Объркал съм се. Не съм силен в кадровите въпроси, Афоня някак ги решаваше без мен, с другия заместник, неговото приятелче. Я почакай, сега ще изясня нещо.