Той вдигна слушалката и запрелиства телефонния указател.
— Юра, още е рано, никой не е на работното си място — опита се да го спре Настя. — На кого ще се обаждаш сега? В отдел „Кадри“ ли? Да питаш на каква длъжност ще назначат Зарубин? Та това е смешно.
— Който трябва, вече си е на работното място — прекъсна я Юра. — Не ми пречи. Ало, Михалич? И ти бъди здрав. Коротков е. Слушай, я погледни в твоите книжки колко бройки за старши оперативни работници имаме в нашия отдел и колко от тях са свободни. Колко, две ли? Че откъде са се взели? Кога? Не, не знаех. Е, случва се, какво сега… Благодаря ти, Михалич.
Той внимателно затвори и замислено погледна Настя.
— Такива ми ти работи, приятелко. Нищичко не разбирам. Оказва се, че имаме две свободни бройки за старши оперативни работници.
— Откъде? — учуди се Настя. — Бях сигурна, че Афоня е запълнил всичките със свои протежета.
— Афоня ги е запълнил, а Болшаков ги е освободил. И то още вчера. Заедно с предложенията за вас е занесъл две заявления, от Симаков и от Дуненко. Молят да ги прехвърлят в други отдели. Симаков иска да отиде в седми отдел. Дуненко — в девети. И в единия, и в другия отдел има вакантни места, ръководителите на отдели подписали заявленията, тоест съгласни са да ги вземат. И също вчера написали предложения за тях. Та така…
— Господи! Как е успял да ги изхвърли? — изуми се Настя.
— Попитай него. Както виждаш, аз също не съм в течение. Слушай, ама тоя наш Болшаков доста работа е свършил още през първия си работен ден, а?
— Да, доста… — бавно проточи Настя. — Само че всичко това не ми харесва. Добре, ще си тръгвам, на бюрото ме очаква купчина документи.
— Почакай, Ася, това не е всичко. Рано тази сутрин приехме заявление за изчезването на млада жена, заведено е дело за издирване. После възбудихме и наказателно дело.
— Наказателно? Това пък от къде на къде? Да не сте намерили труп?
Настя имаше на какво да се учудва. Изчезне ли човек, оперативните завеждат дело за издирване. А наказателно дело следователят възбужда само ако се намери труп или когато има сериозни основания да се смята, че изчезналият е станал жертва на углавно престъпление. В този случай възбуденото дело дава основания да се извършват обиски, изземвания и други необходими следствени действия.
— Засега труп няма, слава богу. Но изчезналата жена съжителства с наш колега, който се занимава с престъпления, свързани с незаконен наркотрафик. В момента разработва много крупно дело и има основания да се смята, че изчезването на дамата е елемент от натиск и сплашване. Между другото, ти сигурно си спомняш за този колега… Павел Седов.
— Спомням си го, но смътно. Просто сме се срещали веднъж-дваж. Е, и защо ми разказваш това? Ние не се занимаваме с издирване, за това си има друг отдел.
— Болшаков каза, че ако открият трупа на изчезналата, ще трябва да се занимаваме с него. Убийство с цел сплашване на служител на правоохранителните органи е тъкмо случай за нас. И ме предупреди, че при такова положение следователят ще се обади направо на теб, за да се включиш. Помоли да ти предам това, ако те видя преди него.
— Сега вече свърши ли? — сухо попита Настя.
— Свърших — облекчено въздъхна Коротков.
— Благодаря, гражданино началник. Началото на работния ден е твърде оптимистично. Отказват да ме повишат в длъжност и ме карат да се занимавам с нечия любовница.
— Ася, не пресилвай, все още никой с нищо не те кара да се занимаваш. Нали няма труп. Може жената да е жива и здрава, да й дава господ дълъг живот. Просто бъди готова и не се учудвай, ако ти звънне следователят от прокуратурата и те помоли да заминеш за евентуално местопрестъпление.
Настя се сепна. Враждебността, която изпитваше към новия си шеф, се бе прехвърлила и върху Коротков, нейния стар верен и предан приятел. Не може така. Трябва да се стегне.
Павел отиде лично да провери във фирмата за мобилни връзки. Струваше му се, че ако сам занесе искането си и виси над главите на операторките, работата ще се свърши по-бързо. След като получи разпечатката на телефонните обаждания на Милена през последната седмица и другите сведения, той по най-бързия начин се завтече при следователя, но не при онзи, отдавна познатия, който възбуди делото сутринта, понеже беше дежурен по град, а при другия, който бе получил делото за производство. Този следовател, наречен Давидов, не му хареса още от началото. Беше много възрастен и някак бавен, сякаш работеше с постоянно натиснати спирачки. „Пробутали са случая на първия срещнат, най-некадърния, колкото да се отърват“ — злобно си помисли Павел.