По пътя той бързо прегледа разпечатката и не видя там нито един познат номер, освен, естествено, своя домашен, служебен и мобилен. Всички останали бяха непознати за него. Последният разговор на Милена бе отчетен около два часа следобед, след това имаше само входящи повиквания, останали без отговор. Ето и неговите собствени, като се започне от десет и половина вечерта…
— Е, какво, синко, донесе ли я? — посрещна го с въпрос следователят Давидов. — Дай да видим какво има там. Ти сигурно си я прегледал?
— Прегледах я — кимна Павел.
— Е, казвай тогава какво откри.
Павел взе молив и започна да отбелязва. Следователят мълчаливо го наблюдаваше и поклащаше глава, сякаш в знак на одобрение.
— Да, това го разбрах, разговаряла е с теб. А другите номера?
— Не ги знам.
— Какво не знаеш? Нямаш представа чии са телефоните ли? — страшно се изненада Фьодор Иванович.
— Нямам… — повтори Павел.
— Я дай аз да видя.
Давидов си сложи очилата за четене и дълго се взира в ситните цифри и букви.
— Значи какво, през целия ден вчера нито веднъж не си говорил с нея?
— Не съм. Само сутринта, когато излизах за работа. Нали ви обясних.
— Да, да… А през деня, значи, нито веднъж не си я търсил по телефона? — кой знае защо, уточни Давидов.
— Не съм.
— Защо?
— Как защо? — избухна Павел. — Сутринта тя беше в университета, има лекции, затова не съм й звънил.
— Е, да, разбира се. А после?
— Фьодор Иванович, аз, между другото, работя, а не си клатя краката. И не мога да разговарям по телефона, ако не е по работа. Не е ли ясно?
— Е, защо, ясно е — добродушно се усмихна следователят. — Добре, я да видим другите документи. Измежду нейните контакти нали има абонати на същата фирма? Взе ли данните за тях?
— Ето ги. — Павел му подаде листа.
— Така, прекрасно… — незнайно защо се зарадва Давидов. — Гледай колко са много. Сега ще ми разкажеш всичко за тях. Ето например Елена Игоревна Бунич, с нея твоята Милена колко пъти е говорила през последната седмица? — Той отново заби поглед в разпечатката на обажданията. — О, поне десет пъти. Е, коя е тя?
— Не знам.
— Ами например… — Следователят отново прегледа документите и пресметна нещо, мърдайки устни. — Например Юлия Олеговна Петракова. Какво можеш да кажеш за нея? Близка приятелка ли е?
— Абе не знам… — раздразнено отговори Павел.
— Добре, да започнем от края — миролюбиво се съгласи Фьодор Иванович. — Последният, с когото е разговаряла твоята приятелка, е бил някой си Олег Михайлович Канунников. В тринайсет и петдесет и две вчера. Погледни тук: в тринайсет и четирийсет и пет той й изпраща есемес, в тринайсет и четирийсет и седем тя му отговаря, в тринайсет и четирийсет и девет той пак й изпраща съобщение и в тринайсет и петдесет и две тя вече звъни на този Олег. Кой е той?
— Нямам представа.
Давидов си свали очилата и втренчено погледна Павел.
— Слушай, синко, как тогава си живял с нея? Нали казваш, че отдавна сте заедно?
— Отдавна. Повече от четири години.
— Така де, и аз това казвам, отдавна е… А ти нищо не знаеш за живота й. Не познаваш нито приятелите, нито приятелките й. Тя всеки ден си говори по телефона с тези Бунич и Петракова, а ти нямаш представа кои са. Как може така, синко?
— Живеем, както искаме — избухна Павел. — Вас какво ви интересува? Трябва да я търсите, защото е изчезнала, разбирате ли това или не? А вие ми четете морал за семейните устои. Трябва да възложите задача на оперативните да открият тоя Канунников, защото той е бил последният, който е разговарял с Мила, а вие си губите времето.
— Даваш ми акъл, а? — тъжно констатира Фьодор Иванович. — Поучаваш ме. Та как иначе, къде ти ние, старците, да се мерим с вас, вие сте бързаци. Само че всичко при вас е много сложно. Аз сега просто ще набера този Канунников, пък после ще видим.
Той вдигна слушалката, отново си сложи очилата, намери номера в разпечатката и започна да натиска бутоните.
— Изключен е — каза той и върна слушалката върху апарата. — Или се намира в зона без покритие. — И добави загадъчната фраза: — Я да погледнем тук.
Давидов се обърна към компютъра и чевръсто заснова с мишката.
— Какво търсите? — не издържа Павел.
— Абе имам тук базата на Московската градска телефонна мрежа. Нали са ни дали адреса по регистрация на Канунников, та търся домашния му телефон. Ето, намерих го. Я да опитаме.
Той отново взе телефонната слушалка. Този път отсреща вдигнаха. Павел се стегна: сега следователят ще говори с човека, който вчера последен се е свързал с Мила, и всичко ще се изясни. И ще се окаже нещо смехотворно, нелепо… Само да не е най-страшното!