Настя бавно кимна. Логично, но търпеше и възражения.
— Може да е била млада двойка — възрази тя. — Нямали са къде да се приютят и дори някой от тях да живее в този блок, качвали са се тук, за да останат насаме и родителите да не ги видят. Да допуснем, че някой от тях пуши, тук е постоянното им място и няма нищо чудно, че тук си държат пепелника. Свили са си любовно гнездо до този перваз. И това е логично, нали?
— Така е — съгласи се Игор. — Но едва ли влюбен младеж ще каже на любимата си: „Почакай малко, ще ида да пикая“. Това вече не ми се вижда логично. Вярно, че цинизмът и простодушието в наше време процъфтяват, но не до такава степен. Може наистина тук да се навърта влюбена двойка, но определено някой друг е превърнал площадката пред вратата на тавана в тоалетна. Я да проверим нещо.
Той извади от чантата си дебела тетрадка формат А-4, откъсна чист лист и изсипа на него фасовете. Настя обърна внимание, че той от самото начало държеше кутията много внимателно, за горния и долния ръб.
— Ето вижте. — Дорошин разрови с молив фасовете, без да ги докосва с пръсти. — Цигарите са от една и съща марка. Между другото, не са от евтините. Никъде няма ни една следа от червило, значи, най-вероятно е пушил мъж. Представете си момче на петнайсет-шестнайсет години, което има възможност да пуши цигари от определена марка. Тоест то винаги разполага с джобни пари и си купува цигарите само, а не ги проси от приятели или краде от родителите си. Представихте ли си го?
— Трудно — призна Настя. — Аз почти нямам работа с малолетни, не познавам добре тези среди.
— Е, ясно — усмихна се участъковият. — Аз пък ги познавам много добре. Повярвайте ми, момче, което винаги има джобни пари и пуши едни и същи скъпи цигари, няма да се крие от родителите си със своето момиче. Не е такъв психологически тип. Вярно, има изключения, но крайно рядко. Момче, което винаги има пари, ще отиде с момичето си в заведение.
— Ами за целувките? — хитро се усмихна Настя. — В заведението ли ще се целуват?
— Такива момчета в наше време не се целуват — много сериозно възрази Дорошин. — Те правят пълноценен секс. Но не и тук, пред хората.
Тя скочи от перваза, изохка, хвана се за гърба и се намръщи.
— Какво? — съчувствено попита капитанът. — Кракът ли?
— Гърбът. Почакайте, Игор, аз ей сега…
Тя слезе в апартамента и намери следователя. Давидов май я слушаше с половин ухо и в един момент Настя започна да се чувства като глупачка, която си вре носа в чужди работи. Но се оказа, че Фьодор Иванович всичко прекрасно е чул и разбрал.
— Излиза, че убиецът е или самият Канунников, или престъпникът е чакал Милена Погодина да дойде, следял я е. Прекрасно! Сева! Я ела тук!
От кухнята подаде глава техникът криминалист.
— Какво има, Фьодор Иванич?
— Иди на стълбището, вземи една кутия с фасове и образци от урина, там ще ти покажат. Абе остави го тоя фотоапарат, ще имаш време да щракаш!
Техникът направи обидена физиономия, взе куфарчето си и излезе от апартамента.
— Още е момче — тъжно въздъхна Давидов след него, — не се е наиграл. Харесва му да снима местопрестъпления — и това си е! Някакъв следовател веднъж похвалил фотоалбума му от огледа, че нали, направил чудесни възлови снимки, а пък панорамните били абсолютен шедьовър, така че нашият Севка сега се смята за майстор на фотографирането и всичко останало прави през пръсти. Но човек не може дори да му направи забележка — обижда се, не дай си боже, ще напусне. А техниците на пръсти ги броим, съкратиха длъжностите им, вместо тях добавиха сума ти длъжности за експерти, само че откъде ще намерим толкова народ с висше образование? А кой трябва да ходи на местопроизшествия? Да не би експертите? В някои окръзи поне са се разпределили — едни само правят експертизи, а други само ходят на местопроизшествия, обаче във всички останали експертите вършат всичко, само се редуват. И какво излезе? Добавиха длъжности, набраха хора, но няма кой да ги обучава свястно, няма и къде. Не могат да натрупат опит нито за едното, нито за другото, днес един е в една роля, утре в друга, така че накрая не могат да научат нито една като за пред хората. А техникът криминалист е човек, специално обучен да работи на местопроизшествие. Тъкмо тях ги изпосъкратиха. Така че те сега са ни като свещени крави, трябва да ги къткаме, да не ги закачаме и изобщо да не ги дразним по никакъв начин. За да запазят хората, тук-там ги прехвърлиха в патрулно-постовата служба, нали са сержантски състав, така че те загубиха не само откъм престиж, но и откъм заплата. И обърка ли се нещо, възроптават веднага: аз поначало съм милиционер от ротата на ППС и не съм длъжен… Ще ми се поне да зърна дееца, дето я свърши тая. То се знае, не бих му разбил муцуната, ама бих го погледал ей така, от интерес, може главата му да е нещо особена, настроена специално така, че престъпленията да се разкриват трудно. Ох, живот ли е това… Ами кой намери тия фасове? Сигурно ти, мое зорко око?