— Не, участъковият.
— Браво, свястно момче. А мястото, дето са го използвали за клозет? Пак ли той?
— Пак.
— Още едно браво. Ще звънна на началството му, ще кажа да го поощрят за помощта, оказана на следствието. Между другото, човекът, когото пратих в университета, вече се обади. Както се и очакваше, там нямат никакъв преподавател на име Канунников.
— А казахте ли на Седов?
— Какво, че Канунников е любовник на приятелката му ли? Не, още не съм му казал.
— Защо?
— Не е спешно. Добре де, ще му кажа — и какво? Човекът ще се разстрои. И без това е полужив от преживяванията, намери любовницата си мъртва, да не мислиш, че му е лесно? Че и такава новина… Има време, ще му кажа. Още повече че майката на Канунников не е свидетел, на чиито показания може да се разчита, без да се проверят. Синчето й може да й е наприказвало какво ли не. Тя дори не е сигурна къде работи той. Вече пет години не живеят заедно, не й е известно с какво се занимава Олег, така че не можем да сме сигурни и за връзката му с Погодина. Ей сега, като свършим тук, ще пратя човек при нея да си поговорят подробно, да се проясни целият му живот. Ще пратя някого и при родителите на Погодина. Ако и те потвърдят за Канунников, тогава вече ще кажа на Седов. И изобщо…
Фьодор Иванович лекичко побутна Настя към изхода на жилището. Когато излязоха на стълбището, той притвори вратата и полугласно рече:
— Не ми харесва този Седов. Много нафукан бе. Вярно, потърпевш е, но имам чувството, че не бива да му се казва всичко.
— Защо?
— Не знам. Не му вярвам. Ще проведа и идентифициране на трупа, а после ще видим.
— Идентифициране ли? — От смайване Настя едва не изтърва чантата си. — Защо, съмнявате ли се в нещо?
— Абе как да ти кажа… В чантата на убитата намерихме паспорта, снимката показва, че е тя. Самият Седов твърди, че убитата е именно неговата приятелка Милена Юревна Погодина, но нали ние с теб не знаем това? Той може да твърди каквото си иска… Фалшифицирани паспорти в наши дни — с лопата да ги ринеш, плащаш и получаваш без проблеми, още повече, ако си служител на милицията. Може там в апартамента изобщо да не е Погодина, а самата Милена Юревна да е на някой далечен остров — да замита някакви следи според предварителното им споразумение с този Седов. Знае ли човек в каква афера може да се е набъркала! Нека родителите й да я идентифицират, тогава ще бъда сигурен.
— Ами ако и те са в заговора? — предположи Настя. — Ако допуснем, че Погодина наистина се е набъркала в нещо престъпно и е принудена да се крие, а Седов е предупредил родителите й, че трябва да разпознаят съвсем чуждо момиче като Милена и така да спасят живота на дъщеря си?
— Случват се и такива работи — кимна Давидов. — Всичко е възможно… Нищо, аз ще намеря хора, които да я разпознаят, такива, които Седов не може да е придумал. Ще намеря, ще видиш, изобщо не се съмнявай. Нали ме познаваш какъв съм инат, щом някой не ми хареса, до последно не му вярвам.
Настя знаеше, че е точно така, но въпреки това версията на Фьодор Иванович й се струваше прекалено съчинена. Милена Погодина е била студентка в първи курс на юридическия факултет, в какви афери може да е била въвлечена? Тя няма нито образование, нито професия, дори не е работела никъде, откак е заживяла със Седов. Преди това е била първо продавачка в магазин за хранителни стоки, а после секретарка в някакъв малък офис. Във всеки случай, именно това разказа самият Седов. Всичко може да е било много по-просто, дори да приемем, че той лъже. Може сам да е научил за изневярата на Милена и да я е убил, при това да е подредил нещата така, че подозрението да падне върху Канунников, и толкоз. Именно затова упорито се преструва, че дори не му е хрумвала мисълта за изневяра на Милена. А ако Седов казва истината, любовникът на Милена — Олег Канунников, я е убил. Или не Седов или Канунников, а някой трети, някой, който търпеливо я е чакал, седнал на перваза между деветия етаж и вратата към тавана.