— Влезте — каза той глухо. — Бързо пристигнахте. Аз се надявах да ни дадете време поне до утре, да се посъвземем. На жена ми й стана лошо, „Бърза помощ“ си тръгна току-що, а и аз не се чувствам добре. Наистина ли се налага толкова спешно да ни разпитате?
— Юрий Филипович, убийството е нещо много сериозно, трябва бързо да търсим престъпника. Разбирам състоянието ви, но не можем да чакаме до утре. Извинете ни.
— Добре де — махна с ръка той, — какво пък… Влезте в кухнята, в хола е жена ми, не бива да я тревожим, дадоха й някакво силно лекарство, може да заспи.
Настя бързо се огледа. Апартаментът явно беше двустаен, но Погодин я въведе в кухнята. Ясно, братът алкохолик все пак се е напил и се търкаля в другата стая. Или там се крие истинската Милена, а в апартамента на Канунников лежи трупът на съвсем друго момиче с фалшив паспорт на името на Милена Погодина?
— Къде е синът ви? Трябва да поговоря и с него.
— Съмнявам се, че ще успеете. Той е там — кимна Погодин към една от вратите. — Спи.
— Ясно.
Значи, в другата стая се намира пияният брат на Милена. Но тя пак ще трябва да провери, щом Давидов настоява, че е възможно да има заговор.
Кухнята се оказа малка, в нея едва можеше да се обърнеш. По всички стени бяха накачени шкафчета, между печката и хладилника беше вместена квадратна маса, под която бяха пъхнати три табуретки. Погодин извади едната от тях за Настя, другата — за себе си. Седна, отпусна рамене.
— Е, питайте каквото ви интересува.
Настя събра мислите си.
— Юрий Филипович, познавате ли Олег Канунников?
Погодин трепна и я погледна с недоумение. Явно бе очаквал други въпроси.
— Кой Олег?
— Канунников — търпеливо повтори Настя. — Олег Михайлович.
— За пръв път чувам това име… Кой е той?
— Човекът, в чието жилище е била убита Милена.
— Значи, той я е… Господи, господи… Но защо? Какво му е сторила?
— И аз това се опитвам да изясня. Следователно сте го познавали?
— Ама не, нищо подобно!
Колко интересно, а! Родителите на Канунников уверяват, че синът им има връзка с Милена поне през последните пет-шест години и не са чували за никакъв Павел Седов, а бащата на Милена обратното — знае, че дъщеря му живее със Седов, а за Олег изобщо не е в течение. Как е могло да се получи това? Кой от тях не казва истината? Канунникови, Погодини или самият Седов? Прав е Давидов, хич не е чиста тази работа. Направо е мръсна като кочина…
— И Милена никога ли не е споменавала името му?
— Не. Може би са учили заедно в университета…
— Не, не са учили.
— Тогава може би са работили заедно? — предположи Погодин.
— Къде може да са работили? — замисли се и Настя. — Къде работеше Милена, преди да постъпи в университета?
— Не знам — объркано сви рамене той. — Работеше някъде, в някаква фирма. Но ние с майка й не сме я питали как се казва фирмата, какво ни интересува? И да знаехме, нямаше да разберем. Ние сме обикновени хора.
— И с какво се занимаваше тя в тази фирма? Като каква работеше?
— Секретарка ли беше, какво ли… Май дежуреше на телефона, прехвърляше разговори. Не съм сигурен, разберете, ние само преди две години се преместихме в Москва, през това време тя вече живееше с Паша, господ здраве да му дава, направи ни толкова добрини…
— А къде живеехте по-рано?
— В Средна Азия. Милочка замина първа, отдавна беше, там за нея нямаше никакъв живот, ние с майка й все някак се крепяхме, докато имахме работа, а после, когато започна безработицата, направо лягай и мри. Благодарни сме на Паша — той ни помогна да се преместим тук, и работа има, и до Милочка сме по-близо. Той реши и въпроса с мъжа й.
— Милена е била омъжена?
— Беше…
Тя се омъжила за съученик веднага щом завършили гимназия. Обичали се едва ли не още от седми клас. Роман бил момче от добро семейство, уважавани хора, половината град ги познавал. Майка му била завеждащ отделение в градската болница, баща му — доцент в местния институт, живеели в хубава и голяма къща. А Милена била момиче от съвсем обикновено семейство, родителите й — работници, макар че тя, разбира се, била прекрасно момиче, умно, пълна отличничка, учителите не можели да се нахвалят с нея, да не говорим, че израснала и голяма красавица. Мила била добра и по характер, сговорчива, на никого не желаела злото, за никого лоша дума не казвала.
След сватбата всичко тръгнало уж добре, но това щастие траяло кратко време. Много скоро се разбрало, че родителите на Роман не искат да се сближават с новите си роднини, не ги канели на гости и не ходели в дома им. То си било разбираемо, мигар Погодини можели да се мерят с тях? По онова време съсловните прегради в Средна Азия били още много солидни дори между хората, които не били от тукашната националност.