— Спомням си, спомням си… — с готовност закима Фьодор Иванович. — Е, и колко пари останаха от онези? Или похарчихте всичките?
— Не знам — уморено се облегна на стола Павел. — Не смятах за възможно да питам Милена за такива неща. За мен това е унизително, нима не разбирате? Та тя дори мен лекува в Германия.
— Теб? Ами ти каква болест имаш, синко? Тежка ли?
— Не, нещо с гръбнака… Щях да го изтърпя, но Милена научи от лекари, че ако сега не се оперирам, след десет-петнайсет години ще се превърна в инвалид, така че ме придума. А какво според вас трябваше да казвам в службата? Такова нещо не може да се скрие. Нито операцията на гръбнака, нито апартаментът с целия му ремонт, нито скъпата кола. Е, затова казвах, че Мила печели много пари в голяма фирма. Никой не би тръгнал да проверява. А всъщност живеех с парите на нейното гадже и се презирах заради това.
— Е, стига, стига, синко, не се отчайвай толкова — започна да го утешава следователят. — Не си сторил нищо лошо, не си откраднал, не си измамил. Е, поизлъгал си колегите си в службата, ама кой от нас не го прави понякога? Ти ми кажи друго: възможно ли е родителите й да са знаели тази нейна история с любовника? Ще ти обясня защо питам: може тя да им е споменала името му, тогава ще ни е по-лесно, ще проучим и издирим връзките му, ще задействаме агентура, така де, знаеш. Може тези пари да са били спорни или — не дай си боже — общи, на групировката. Защото Мила ги е харчела нашироко, а сега вероятно са й потърсили сметка. И са я убили заради това. А?
— Нищо не знаеха — рязко отрече Павел. — Мила никога не би им доверила такова нещо. Те не биха го разбрали. Смятат, че Мила в Москва е работила честно, печелила е колкото е могла, не се е виждала с никакви мъже, а после, след няколко години, се е запознала с мен. Защото Мила им е казала, че купува апартамента с мои пари. Мислите ли, че ми беше лесно да слушам техните благодарности? Та те ме смятат за благодетел — и на тях жилище съм купил, и тоя алкохолик Вовка съм лекувал, те са готови ръцете ми да целуват, а аз седя като някакъв глупак и тъпо се усмихвам — нали, не ми благодарете, какво толкова, дреболии… След това всеки път се чувствах като последната отрепка. Затова гледах да ходя при тях по-рядко.
— Синко, ами защо не се ожени за нея? — внезапно смени темата следователят. — Нали тя е искала да си роди детенце, ти ми каза.
— Не се получи до този момент — кисело се позасмя Павел. — Тя трябваше да си направи още една операция. Бяхме се разбрали, щом забременее, веднага да се разпишем. А просто така Мила не искаше. Първият й брак й беше дошъл до гуша. Фьодор Иванович, вече останах без сили. Не беше ли достатъчно за днес?
— Умори ли се, синко? Разбира се, щом си се уморил — върви си вкъщи, почини си. А утре ще продължим.
— Господи, нима не приключихте с въпросите?!
— За днес май приключих, а утре ще е нов ден. Току-виж, появила се някаква нова информация, та да има за какво да те попитам. Върви, синко.
Фьодор Иванович дълго седя неподвижно и гледа затворилата се след Павел врата. Не е чиста тая работа, ох, не е чиста! Ето, ще изчака Настюха, ще чуе какво ще разкаже тя, може нещо да се изясни. Ако Канунников наистина е бил любовник на Милена Погодина, както твърди майка му, в продължение на последните шест години, а с Павел Милена се е запознала в началото на 2001 година, почти веднага след като са убили богатото й гадже, излиза, че цяла година тази жена е имала цели двама мъже… При това единият от тях явно твърде интересен, а другият обратното — обикновен, работещ в строителството. Цяла година! Не, Опитният Фьодор Иванович Давидов никога не би повярвал, че бизнесмен от криминалните среди би се примирил с такова положение. Давидов не би повярвал и че той не е знаел за съперника си. При такъв мъж Милена не би могла и крачка да направи, без той да е наясно. Не е чиста работата, с една дума.
Ох, какъв живот наистина…
Глава 4.
Евгений Леонардович се събуди посред нощ. Налегна го тягостно чувство и както беше сънен, не можа да схване откъде е тази тъга. Сетне си спомни: умрял е Миша Ланской, днес е погребението. Не може да не отиде, толкова години работиха заедно, докато Мишка не стори това, което стори… Ах, Миша, Миша, защо постъпи така? Това не ти донесе слава, пък и ти не го направи за слава. Искаше да се доближиш до ръководството на страната, да влезеш в „приближените кръгове“ и така да решиш проблеми, които днес се решават само с пари. Йонов беше изчислил, че Миша Ланской е предал не само лично него, предал е и целия колектив, който работеше върху Програмата, и самата идея на Програмата.