Преди повече от двайсет лета, през вече далечната 1983 година, новият министър Федорчук, който замени министъра на вътрешните работи Шчолоков, реши да прочисти редиците на служителите в органите от „чужди елементи“, под което разбираше пияниците и користолюбивите. Господи, че то кой в милицията не пиеше?! Както и в цялата страна? Единици. Разправата беше жестока и мълниеносна, на местата на позорно уволнените дойдоха „честни и с чисти души и ръце“ комсомолски и партийни дейци, които често нямаха юридическо образование и опит в работата по разкриване и разследване на престъпления. Професионалното кадрово ядро на дознанието и следствието започна да се размива и топи буквално с дни.
След почти две години, провеждайки поредното изследване, групата научни сътрудници, оглавявана от Евгений Леонардович Йонов, забеляза някои странности в промяната на състоянието на престъпността. Престъпленията бяха станали по-груби и прости, а самите престъпници — по-нагли и праволинейни. Защо ли така? Ами много просто: престъпността и структурите, които й противостоят, са взаимнозависими системи; едната се адаптира към другата. Ето, появява се например нова разновидност престъпления или нов начин на извършване — и следствието заедно с дознанието трябва да изобретяват нови методи на превенция и разкриване, тоест да увеличават интелектуалната си мощ. И обратното: когато укрепват редиците в правоохранителните органи, престъпниците започват да мислят как да действат по-хитро, за да се изплъзнат от следствието и съда. Ами когато протича обратният процес? Тогава става това, което стана и което в първия момент учуди Йонов и неговата група: престъпният свят се отпуска и престава да се напряга. Та защо ли и да се напряга, когато в дознанието и следствието професионалистите са останали единици? Няма да ги заловят, така че защо да си хабят напразно мозъците?
Захванаха се за работа, озадачени от новия обрат на събитията и въодушевени от неочакваните научни хипотези, изградиха математически модели, криминолозите измислиха и проведоха няколко оригинални допълнителни изследвания. Направиха равносметката. И получиха резултата: ако разпадът на кадровото ядро продължава, престъпният професионализъм ще започне неотклонно да намалява. Престъпниците ще престанат да се страхуват от милицията и съответно вече няма да се грижат много-много да не ги заловят. След двайсетина години престъпността, макар и да нарасне като обща маса, ще стане толкова примитивна, че ще може да бъде смазана за броени месеци. Трябва само на мястото на самодейните полуграмотни детективи в един момент да дойдат опитни и знаещи оперативни работници и следователи. Е, и грамотни ръководители, разбира се. Това на първо място.
Вярно, възникна въпросът: а ще продължава ли кадровата разруха? Отново седнаха, отново изградиха модели, отново направиха равносметка. И излезе, че органите на вътрешните работи, като всяка професионална среда, са саморегулираща се, стремяща се към еднородност система. Точно както течността в човешкото тяло, която по известни само на природата причини се стреми да поддържа нивото на солта, равно на 0,9 процента. Физиологичен разтвор. Щом нивото на солта се повиши, човек започва да изпитва жажда, тоест организмът подава команда: трябват ти повече течности, още и още, за да се намали нивото на съдържанието на сол. Виж, когато това ниво намалее под прословутите 0,9 процента, организмът започва усилено да извежда течностите, за да достигне желаното ниво.
И в социалната среда става същото. Съществува определено ниво на някой показател, при спазването на което системата е стабилна и функционира нормално. Щом нивото падне, системата започва или да „се напряга“ до нужната кондиция, или да отхвърля излишните, баластни елементи.
В милицията съществува едно определено ниво на добре подготвени, професионални кадри и с това ниво системата функционира достатъчно успешно. Какво става, когато се появява неопитен, с повърхностни знания, зле подготвен човек? Системата започва да го обучава и дресира, за да го издигне до своето ниво. Ами ако човекът не може да се обучи? Няма значение по какви причини — може да не му достига ум, може да не му е интересно, може характерът му да не е подходящ за такава работа… Или пък да е мързелив, нехранимайко, дръвник, да е дошъл в милицията само заради червената книжка и властта, която тази книжка му осигурява. Тогава системата го отхвърля и човекът кротко преминава на друга служба, например зад някое бюро или в науката. Или някъде другаде, но в рамките на родното министерство, защото Правилникът за носене на служба го задължава да отслужи най-малко двайсет и пет години. Може да свали униформата предварително само поради заболяване или „по отрицателни мотиви“, тоест по волята на началството, което го е сметнало за напълно непригоден за работа.