Това, което направи новият министър, моментално разклати вътрешните механизми за саморегулиране на системата. Броят на „новаците“, които нищо не разбират от разкриване и разследване на престъпления, надхвърли критичната маса, при която беше възможно своевременно „притегляне“ или отхвърляне. На партийно-комсомолските новаци не им се учеше, защото партията ги била „пратила за подсилване“, тоест те и без това били „най-най“, и те бяха дошли на новата работа с пълното съзнание, че превъзхождат старите вълци на следствието и дознанието. И нямаше никаква възможност да ги „отхвърлят“, защото нали партията ги бе пратила, опитай само да ги преместиш на друга работа! Ще си изпатиш само ти, ще те обвинят в неразбиране на политиката на ръководството на страната, а непригодният за работа служител пак ще си остане на мястото.
Преценките показаха, че са нужни само пет години, та балансът на силите да се промени към диаметрално противоположния: ако всичко тръгне така, както е вървяло тогава, в края на 1984 година, към 1988-а кадровото ядро в службите за дознание и следствие ще се състои от зле подготвени служители и именно това ядро ще започне да диктува каква да бъде системата. С други думи, грамотните и опитни детективи и следователи или ще бъдат отхвърлени от системата, в която ще им стане неуютно и неприятно да работят, или ще се „издигнат“ до нивото на неграмотната халтура и самоуверената простащина.
Ето такива резултати се получиха като плод от научната работа под ръководството на професор Йонов. И с тези резултати трябваше нещо да се направи. Беше очевидно, че идеите на академичните учени няма да срещнат нито разбиране, нито подкрепа от страна на ръководството. Никой няма да се захване спешно и кардинално да променя кадровата политика в органите на вътрешните работи — нали министър Федорчук беше „пратен за подсилване“ от самия Комитет за държавна сигурност… Е, кой би посмял да признае, че той греши? Абсолютно невъзможно. Значи, трябваше да се възползват от вече създалата се ситуация, та в края на краищата да нанесат на престъпния свят съкрушителен удар. Нека милицията и следствието се съсипват, нека всичко върви хаотично, а сетне… Но за това „сетне“ бяха нужни сили, които стоят не само над учените от Академията на МВР, не само над министъра на вътрешните работи, но и над КГБ. И такива сили бяха намерени.
Йонов и неговите най-близки сътрудници — Дмитрий Шепел и Михаил Ланской — лично докладваха резултатите от своите разработки пред един умен и далновиден човек от отдел „Административни органи“ при ЦК на КПСС. Той помоли да му оставят всички документи с обосновките и изчисленията. След два месеца неговият секретар се обади на Йонов и го покани на разговор. Резултатите бяха надминали и най-смелите очаквания на учените. Човекът от отдел „Административни органи“ каза, че разработената от тях програма за борба с престъпността е била разгледана, одобрена и ще бъде включена в секретна общодържавна дългосрочна програма за оздравяване на обществото. За научна поддръжка и авторски надзор на всяка част от програмата се създават специални центрове, които, естествено, ще действат тихо и практически негласно. За икономическата част на програмата — отделен институт, за образователната — отделен, и така нататък… Спазването на секретността ще се осигурява по съответния начин, с това ще се заемат предани на делото специалисти от КГБ и Министерството на отбраната, защото в техните подведомствени организации никой няма да посмее да си пъха носа. Ще изпратят по месторабота искане да те откомандироват — и никакви въпроси.
За Йонов и неговите колеги нещата се решаваха съвсем просто — нали Федорчук, освен всичко друго, ликвидира и научния център, в който те работеха още от първия ден на основаването на Академията. Служителите на центъра се пръснаха, където им видят очите — някои в практиката, други си намериха места в централния апарат, трети — по катедри, да преподават, четвърти — в единственото останало научно подразделение — Висшия научноизследователски институт към МВР Тъй като групата на Йонов се занимаваше с математическо моделиране, нея в пълен състав я прикрепиха към една от катедрите, чийто началник заобиколи решението на министъра и успя да получи разрешение да разполага с научноизследователска лаборатория за обезпечаване на учебния процес и подготовка на ръководни кадри. Тази лаборатория бодеше очите на всички, другите катедри завиждаха и поради собственото си безсилие крояха интриги и упорито разпространяваха из министерството мнението, че тя е ненужна и обременителна за цялата Академия. Позициите на началника на катедрата, в която работеше групата на Йонов, все повече отслабваха и беше ясно, че още мъничко — и те също ще трябва да си търсят друга работа. Така че преместването им по искане за откомандироване не предизвикваше ничия съпротива, нито пък учудване, защото се създаваше илюзията, че служителите на умиращото подразделение навреме са се задействали и са си намерили друга работа.