Чистяков добросъвестно и внимателно изслушваше стоновете на Настя, вникваше във всяка дума, във всеки нюанс, уточняваше нещо и изказваше предположения… Повечето от тях Настя отхвърляше моментално, а останалите те обсъждаха подробно до късна доба, но не стигаха до никакъв резултат и си лягаха, та после още дълго в леглото да продължават да си говорят полушепнешком. Все за Болшаков.
В четвъртък сутринта Константин Георгиевич най-сетне помоли Настя да се отбие в кабинета му.
— Какво имаме за Павел Седов? — попита той. — Движи ли се случаят?
— Вече си мислех, че сте забравили — позасмя се Настя.
— Не съм забравил — много сериозно отговори началникът и я погледна без усмивка. — Но не смятах за възможно да ви искам отчет, докато не изпълня обещанието си.
Това пък какво е? Настя неволно се намръщи. Нови загадки.
— Тази сутрин — спокойно и все така сериозно продължи Константин Георгиевич — беше подписана заповедта за вашето назначаване на по-висока длъжност. Обещах ви това. И сега имам пълното морално право да попитам за Седов. Та, значи, какво става?
Гледай ти! Нима е съумял да издейства нейното назначаване въпреки яростната съпротива на ръководството? Какъв фокусник…
— Благодаря смотолеви тя, без да знае да се радва ли, или да се огорчи.
Вярно, прекрасно е, че са я повишили, сега тя има реална възможност през близките месеци да получи чин полковник и ще може още няколко години да работи в криминалната милиция, без да си блъска главата над проблема за преминаване на нова работа. От друга страна, ситуацията ставаше още по-неразбираема. Когато Юрка Коротков й обясняваше във вторник сутринта механизма на апаратната игра, подхваната от Болшаков, й се струваше, че всичко е що-годе ясно, макар и ужасно неприятно, а сега отново няма никаква яснота… Абе кой си ти, Костя Болшаков с умните очички? Какъв хитър план кроиш? И как трябва да ти противостоя?
Тя събра мислите си и кратко докладва по случая. Олег Канунников, в чийто апартамент бе открит трупът на Милена Погодина, е проучен, той е собственик на малка фирма, занимаваща се със строителство. Фирмата е създадена наскоро, само преди година и половина, и е успяла да осъществи само един проект: строителството на дванайсететажен жилищен блок с пет входа. Както съобщиха служители във фирмата, Канунников в понеделник внезапно заминал в командировка. Наистина внезапно, защото в петък изобщо не се споменало за заминаване…
В понеделник той дошъл в кабинета си, както обикновено, в десет часа сутринта, провел кратко съвещание с главния счетоводител, наредил на секретарката да намери и покани за седемнайсет часа представител на фирмата подизпълнител, която непосредствено построила въпросния блок, а към единайсет и половина изведнъж се разбързал и заявил, че трябва спешно да замине за три-четири дни, не повече. Дал някакви разпореждания, заключил кабинета си и изчезнал заедно със своя помощник.
Помощникът, който се наричаше Кирил Сайкин, обясни, че в понеделник към обяд Олег Михайлович го извикал и му казал, че трябва да замине за Варшава, за да съгласува някакви финансови въпроси с един от инвеститорите. Те отишли в дома на Канунников — Олег Михайлович със своята кола, а Кирил — с автомобил, който се водел на фирмата, тоест служебен. Останали в апартамента само двайсет и пет-трийсет минути, Олег Михайлович бързо събрал необходимия за толкова кратка командировка багаж и със служебната кола тръгнали за гарата да купят билет. Своята кола Канунников прибрал в ламаринения гараж пред блока. След като купил билета, двамата по най-бързия начин поели към крайбрежната улица „Бережковская“, където направо на улицата Олег Михайлович се срещнал с някакъв човек, който му предал папка с документи. А сетне се върнали в офиса, защото Канунников си спомнил, че е забравил в сейфа някакви необходими книжа. Олег Михайлович помолил секретарката да извика такси, макар Кирил да настоявал да закара шефа на гарата, но той категорично отказал с обяснението, че преди да замине, трябва да прескочи до още едно място — както се изразил, по личен въпрос. От офиса Канунников тръгнал два часа и половина преди заминаването на влака. Повече никой от служителите във фирмата не го видял. Всички искрено смятат, че той отдавна вече е във Варшава, нещо повече, сигурни са, че в момента той е във влака и пътува обратно към Москва.