На въпроса видял ли е Кирил Сайкин билета, който Канунников е купил от касата, последва отрицателен отговор, тъй като Сайкин не придружил шефа си до касата, а останал в колата, но помощникът нито за секунда не се усъмнил, че шефът му е заминал именно за там, закъдето възнамерявал. Какъв бил смисълът да лъже помощника си?
И наистина, съответното запитване доказа, че в понеделник, четиринайсети ноември 2005 година, в 13 часа и 17 минути чрез системата „Експрес“ на името на Олег Канунников, паспорт номер…, е бил оформен и продаден билет за същата дата за влака „Москва-Варшава“ по беларуското направление. Но се оказа, че на името на Канунников са били оформени още два билета: единият бе купен предния ден, на 13 ноември — за влака „Москва-Прага“, а другият, купен едновременно с билета за Варшава, само че десет минути по-късно — за влака „Москва-Хелзинки“. При това билетите за Варшава и за Хелзинки били закупени от различни касови гишета. И всичките три билета били за 14 ноември.
До пограничните пунктове Брест и Виборг бяха изпратени запитвания, отговорите — получени: в съответните пунктове Олег Канунников не е пресичал границата. С други думи, или е слязъл от влака по-рано, или изобщо не е заминавал с нито един от тези влакове, а е отлетял например със самолет. Ала отговори от авиокомпаниите още не бяха получени. Според помощника Кирил Сайкин и секретарката Жана Дорошенко, не е било споменавано нито за пътуване до Прага, нито за пътуване до Хелзинки по служебна работа и те не били чували за закупуване на билети за 14 ноември за тези градове.
Всичко говореше, че Канунников е планирал убийството на Милена Погодина предварително. Той е взел билети за три различни влака, за да замете следите. Разбира се, два от трите билета той е купил в понеделник предобед, което означава, че умисълът за убийство се е зародил у него внезапно, под влиянието на някаква неочаквано получена информация, но в тази схема не се вписваше купеният предния ден билет за Прага. Защо го е купил, щом не се е налагала служебна командировка? Значи, подготвял се е предварително. Отначало се е сдобил с един билет, с който не е възнамерявал да пътува, а в деня на убийството изведнъж е съобразил, че при всяко положение е по-добре да има три билета вместо един. Така се е застраховал.
Колкото до възможния мотив за престъплението, до днес, освен първоначалната версия за убийство с цел сплашване на Павел Седов, са предложени още две работни версии: убийство по лични мотиви, ако бъде установено, че Погодина и Канунников са били любовници, и убийство заради парите, оставени на Погодина от бившия й любовник, чиято личност още не е установена. Известно е само, че той е бил криминално проявен и е бил убит някъде в чужбина приблизително през лятото или есента на 2000-ата или в самото начало на 2001 година. Версията за убийство на любовна почва засега не намира потвърждение. За това, че Канунников е бил любовник на Погодина, заявява само майката на Олег, никой друг от наличните и разпитани свидетели не знае, че те са се познавали.
Следствието в самото начало е работило върху още една версия, според която убитата жена, открита в жилището на Канунников, изобщо не е Милена Погодина. Но тази версия не е намерила потвърждение, защото потърпевшата е била категорично разпозната не само от своя съжител Седов и родителите си, но и от поканените в моргата три свои състудентки. Нещо повече, снимката на Милена сред редица други снимки е била представена на родителите на Олег Канунников и те уверено са я посочили като стара приятелка на сина им.
Разработват се връзките на потърпевшата както в университета, така и чрез намерените чрез телефонната компания номера, с които мобилният телефон на Погодина е осъществявал контакти.
Родителите и членовете на семействата на Погодина и Канунников са подробно разпитани, установено е името на възможен свидетел, който притежава необходимата информация — някоя си Светлана Зозуля, съученичка на Погодина. Но Зозуля не е регистрирана в Москва и до момента нейното местонахождение не е известно.
Болшаков слушаше внимателно, водеше си някакви бележки в тефтера, от време на време задаваше уточняващи въпроси и правеше доста умни забележки. Настя не можеше да преодолее своята неприязън към новия шеф, но нямаше и как да не си признае, че отдавна не бе изпитвала такова удоволствие от отчитането на извършената работа. Афоня беше съвсем различен, той чуваше само каквото искаше да чуе и не обръщаше внимание на всяка информация, която не се вписваше в изградената от самия него схема. Тази отхвърляна информация понякога беше придобита с пот и кръв и детективите много се гордееха с нея. А Афоня се отнасяше към нея като с ненужна смет, затова докладите обикновено оставяха у тях горчив привкус и обидното усещане за напразно похабени сили. Да не говорим за унизителното чувство за собствената им интелектуална непълноценност: та нали бяха смятали, че намерените сведения дават нов тласък на разследването или поне внасят нови нюанси, а се оказваше, че те са глупаци и нищо не разбират.