А с Наташка се чувства добре, тя е умела и опитна утешителка, нито веднъж не му напомни, че и той й бе изневерявал наляво и надясно. Е, какво толкова? Да, и той е като всички мъже… И когато беше с Милена, също си прекарваше свободното време разнообразно и сексуално наситено, както и преди. И изобщо не смяташе това за изневяра. Когато мадамите са винаги различни и ти дори не си спомняш техните имена и лица, това изневяра ли е? Виж обаче това, което е направила Мила, си е било истинска изневяра и той не можеше да се примири с мисълта за нея.
Но как е възможно това? Как? И защо?
Наташа току-що си бе отишла, а Павел се беше изтегнал в широкия мек фотьойл и си припомняше това, за което си бяха говорили. Със сладострастието на мазохист подробно разказа на бившата си съпруга как Милена се грижеше за него, колко го обичаше, как се тревожеше за здравето му, как не можеше да живее без него дори няколко дни. И колко му беше благодарна, когато той й помогна да се разведе, и как плачеше и му целуваше ръката, когато той се съгласи да прибере родителите й от Средна Азия и да ги настани да живеят близо до дъщеря си.
Три месеца след като се запознаха, отново се обади гърбът му. Милена се разтревожи, но Павел махна с ръка и каза, че има дискова херния, трябва само няколко дни да му бият инжекции и всичко ще мине. Така и стана, но това не спря Милена. Тя седна пред компютъра, дълго рови из различни сайтове в интернет, после се обажда на някакви клиники и накрая заяви, че Павел трябва да си направи снимка, защото без снимка нито един лекар няма да го консултира.
— Нямам време — отсече Павел. — И изобщо това са глупости.
— Разбирам — кротко се съгласи тогава Милена, — ти много работиш и нямаш време, за да отидеш на рентген в поликлиниката. Но аз научих, че може да се извика рентгенолог вкъщи. Той ще докара апарата и ще свърши всичко, каквото е нужно. Вече разговарях с такъв, той може да дойде по което и да е време, дори в единайсет часа вечерта. Трябва да те види и невролог и да напише заключение, той също може да дойде вкъщи в удобно за теб време. Ти само определи деня.
Павел не можа да възрази срещу това. На другия ден вечерта дойдоха неврологът и рентгенологът, написаха някакви хартийки и направиха снимка, с тези хартийки и снимката Милена тръгна да обикаля разни специалисти, сетне отново седна пред компютъра. Павел вече бе решил, че бурята е отминала, обаче се излъга. В един прекрасен почивен ден Милена, след като му сервира закуската, седна пред него като примерна ученичка на изпит и отвори дебела папка. Заболяването, което му открили, било нещо много сериозно и ако не му направели операция незабавно, след десетина години той щял да се превърне в пълен инвалид. Ето заключението на професор еди-кой си… Ето заключението на още едно светило… В Русия такива операции се правят лошо, вярно, имаме прекрасни лекари, но нямаме хубаво оборудване и освен това нямаме култура на следоперативните грижи, които, знайно е, са не по-малко важни от самата операция. Всички, които ценят здравето си, се лекуват само в чужбина. Ето списъка на клиниките в Европа, където най-успешно се правят операции на гръбнака. Ето цените. Сроковете. Условията. Павел да решава.
— Ама ти си полудяла! — избухна в смях той. — Толкова години си живях с тоя гръбнак — ще преживея още толкова. Недей да ме плашиш.
Но Милена не се предаваше. Тя уж притихваше за няколко дни, но после отново започваше да го придумва. Павел за нищо на света нямаше да се съгласи с нея, той се страхуваше до смърт дори от мисълта за болници и операции, ако не беше онази случайна среща в автосервиза, където той се отби да му измият колата. Сервизът беше приличен, със собствено малко заведение, където можеше да почака, пийвайки кафенце с цигарка и гледайки телевизора, настроен на спортния канал. Павел вече си беше допил кафето, когато влязоха те: млада, скъпо облечена красавица и прегърбен като старец мъж с бастун. Красавицата заведе спътника си до съседната маса и му помогна да седне. По физиономията й личеше, че е ядосана, и когато тя заговори, Павел долови в гласа й неприкрита злоба и същевременно някаква умора. Тя взе от бара две чашки кафе, сложи едната пред мъжа с бастуна, избъбри му нещо рязко и излезе с втората чашка в ръката. След няколко секунди Павел я видя през големия, висок чак до тавана прозорец: красавицата стоеше пред входа, пиеше кафето си и разговаряше по мобилния телефон. „Не иска той да я чуе, сигурно се обажда на любовника си“, досети се Павел и неволно хвърли съчувствен поглед на мъжа до съседната маса. Онзи улови този поглед и смутено се усмихна. Някак незабелязано се завърза разговор и Павел изведнъж забеляза, че мъжът изобщо не е стар, по-скоро дори е млад, във всеки случай по-млад от него…