И Настя послушно следваше неговите съвети. Сега тя разбираше, че Чистяков е бил прав. Впрочем, както винаги. Но може пък и да е за добро, щом не се вслушват много-много… Ако в доклада й има слаби или спорни места, никой няма да забележи.
Всъщност не, един човек все пак слушаше доклада й и това я плашеше. Професор Йонов.
Настя бе загубила дар слово от ужас, когато пет минути преди началото на заседанието научният й ръководител й каза, че е поканил професора да участва в обсъждането на нейната дисертация, защото Евгений Леонардович е родоначалникът на направлението, наричано кратко „криминология и математика“. Самият Йонов! Още в университета тя беше чела неговите монографии и беше единствената в курса, която разбираше всяка дума в трудовете му — нали навремето беше завършила физико-математическа гимназия и четеше сложните формули на Йонов без никакво усилие. Но това беше толкова отдавна… Тя, кой знае защо, беше сигурна, че ученият е починал. А се оказа, че бил жив, нещо повече — дошъл е на обсъждането. И ако в математическите постановки и основаните върху тях криминологични изводи нещо не е изпипано — тя няма да избегне провала.
А Йонов наистина слушаше, и то много внимателно. Само три минути след като Настя започна доклада си, тя вече говореше само за него и с облекчение забелязваше, че той леко се усмихва и кима одобрително.
Най-сетне свърши, остави на бюрото показалката, с помощта на която бе пояснявала окачените на дъската графики и диаграми, и погледна въпросително научния си ръководител. Той седеше със зареян нанякъде поглед.
— Благодаря ви, Анастасия Павловна — надуто изрече началникът на катедрата, който водеше заседанието. — Има ли въпроси към претендентката?
Членовете на катедрата вдигнаха глави и се запоглеждаха един друг — сиреч, да не би да им губят времето и за въпроси?
Професор Йонов леко помръдна рамене и началникът на катедрата начаса реагира:
— Струва ми се, че Евгений Леонардович има въпрос?
— Да, бих искал да попитам нещо уважаемата претендентка, но ми се струва, че ще е по-уместно да го направя след изказванията на рецензентите.
Така, екзекуцията се отлага. По-добре щеше да е да настъпи веднага… Значи, високият гост е съзрял нещо в нейния труд, някакви грешки, а може би и явни глупости. Какъв ужас…
С мненията на рецензентите, както е прието, бяха запознали Настя предварително, отговорите на техните забележки бяха готови. Льошка й обясни, че в никакъв случай не бива да доказва, че рецензентът не е прав, че нещо не е доразбрал, не е схванал… Трябва, както се изрази той, „да благодариш и да се кланяш“. При всяко положение трябва да благодари, че човекът толкова внимателно е прочел работата й и е намерил в нея недостатъци, да се извини, че не е съумяла да изрази точно мисълта си, поради което се е получило недоразбирането, и тържествено да обещае да редактира текста и да се съобрази със забележката. Научни дискусии на този етап не са нужни на никого, обсъждането в катедрата е формалност, която доцентурата и професурата спазват, скърцайки със зъби, и няма смисъл да се протака процесът. Разбира се, ако претендентът не е „спорен“, а подполковник Каменская определено не беше…
Изказванията на рецензентите и отговорите на забележките минаха доста бързо, дойде редът на обещания въпрос на професор Йонов.
— Ако съм разбрал правилно уважаемата претендентка — бавно подзе той, — намерени са статистически достоверни разлики в редица характеристики на разкритите и неразкритите убийства.
— Да — потвърди Настя.
— А вие опитвали ли сте да проследите промените в тези характеристики през продължителен период от време? Например поне за десет години?
— За двайсет — усмихна се Настя. — В работата ми е анализиран емпиричен материал, събран през всичките двайсет години на моята работа. Анализирала съм динамиката на показателите, но тези данни не влязоха в моята дисертация.
— Така значи… Но защо?
— Стори ми се, че работата ще се претовари прекалено.
— Разбирам, разбирам… — проточи Евгений Леонардович. — Е, тогава ще задам въпроса си извън рамките на вашата дисертация: направили ли сте някакви изводи въз основа на анализа на динамиката на показателите? Или там не намерихте нищо, заслужаващо внимание?
Настя се запъна. По принцип имаше какво да каже по въпроса, но нали Льошка я предупреди: не забавяй процеса, инак ще предизвикаш раздразнение, а раздразнените учени са страшна и непредсказуема сила. Трябва да се постарае да бъде кратка.
— Не бих искала да досаждам на присъстващите с подробности, които не влязоха в дисертацията… — На това място членовете на катедрата одобрително закимаха и с облекчение си поеха дъх. — С две думи, изводът е следният: професионалното ядро на криминалната милиция е на ръба на пълен разпад и това влече след себе си намаляване на професионализма в престъпните среди.