Ала нито възрастта, нито значителните научни заслуги не бяха затрили у него жадното изследователско любопитство и юношески веселия нрав, затова направо от приемната той тръгна не към своя кабинет, а към отдела за комплексни монографични изследвания, в „своя“ най-любим отдел. Ако Шепел реши да му се обади, нека първо го потърси и почака.
По състоянието на квадратния хол, наричан „съблекалнята пред банята“, човек лесно можеше да разбере колко е часът, без да има часовник. Сега „съблекалнята“ недвусмислено говореше, че работният ден е минал бурно и краят му не се вижда: резачката за хартия, която унищожаваше чернови, разчети и схеми, се тресеше от усилия, а подът около нея бе обсипан с още неунищожени листове. По всички възможни повърхности стояха немити чаши от кафе и чай, от голямото кошче за боклук в ъгъла на хола стърчаха празни пластмасови шишета от минерална вода и кола. Секретарката на отдела, добродетелната и дисциплинирана Анна Степановна, която работеше с Йонов и Шепел още от Академията, седеше пред компютъра и с картечна скорост набираше някакъв текст, като току поглеждаше в ръкописа на бюрото до нея. Всъщност с персонални компютри бяха снабдени всички от личния състав и ако Анна Степановна печаташе нещо за някого, правеше го не защото самият автор на текста нямаше на какво да го прави, а само защото той бе зает с друга спешна работа. Йонов беше стопроцентово сигурен, че текстът се набира за началника на отдела Кувалдин, който по стар навик, изработен преди много години, още в докомпютърната ера, създаваше всички свои научни и служебни документи с помощта на лист и химикалка и чак след това ги даваше за отпечатване. Останалите служители не признаваха никакви ръкописи и работеха направо на компютъра.
И четирите излизащи в „съблекалнята“ врати бяха широко отворени и Йонов без колебание влезе в един от кабинетите. Точно оттам се носеше най-пъстрата и възбудена врява, над която властваше мощният бас на Кувалдин. Щом в обсъждането участва началникът на отдела, значи, там наистина се е родил интересен проблем или затруднение, нещо, с което се чудят как да се справят.
Проблемът възникнал, както се разбра, във връзка с монографичното изследване в московската зона на експеримента. Наказателното дело било възбудено поради факта на изчезването, а после и на откриването на трупа на близка на служител от правоохранителната система; естествено, в този случай към разкриването на престъплението се проявява особено внимание и към работата се привличат най-добрите сили на подразделенията. Може ли в такава ситуация изследването да се смята за „чисто“? Нали по този пример едва ли е правилно да се съди за нивото на квалификация на личния състав. Или все пак е правилно?
Подборът на престъпленията, работата по разкриването и разследването на които предстои да се изучава, трябва да бъде представителен, тоест престъпленията се подбират на случаен принцип, а не преднамерено, та в този смисъл представителността не е нарушена, но…
Евгений Леонардович взе участие в обсъждането, подкрепи Кувалдин, който смяташе, че всичко е наред и щом в реалния живот се извършват престъпления срещу служители на правоохранителните органи и членове на техните семейства, е напълно естествено те да попадат в подборката. Сетне помоли да му докладват новите резултати, получени през деня.
Резултатите изглеждаха потискащо. Или обратното — обнадеждаващо. Зависи как ще го погледне човек. Избраното за монографично изследване дело за искането на значителен подкуп в Красноярск, възбудено преди две седмици, било прекратено срещу петдесет хиляди долара, получени от следователя. Тоест, както се е започнало с подкуп, така и е свършило с подкуп. Красиво.
Показателно изглеждаше обирът на апартамент в Тулска област: делото било възбудено преди десет дни, нямало взлом, собственикът на жилището се прибрал от работа, отключил със своите ключове и намерил вътре пълна бъркотия и изчезнали пари и ценности. Тоест престъпникът не само спокойно си отключил, но и добросъвестно заключил след себе си, когато си тръгнал. През тези десет дни не бил извикан при следователя и не бил разпитан нито един човек, назован от потърпевшия, който дисциплинирано и точно изброил хората, които знаели за притежаваните от него ценности и имали достъп до ключовете. Нещо повече, дори не била иззета бравата за провеждане на експертиза, та поне да се разбере с какво е била отключена: с оригинални ключове, с дубликати, със специално подбрани шперцове или с нещо друго.