По делото за уличната кражба, извършена във Воронеж, бе постъпила просто плашеща информация: потърпевшият направо от местопрестъплението незабавно бил закаран в болницата, на милицията се обадила жена му, вече минали пет дни, а никой така и не бил посетил нещастника в болницата, не му бил зададен нито един въпрос, тоест не било извършено и най-елементарното, за което се говори във всички учебници, разказва се във всички криминални романи и което подсказва обикновеният здрав разум.
В Москва ситуацията се очертаваше като малко по-добра, но само защото за разкриването на престъплението са били хвърлени „най-добрите сили“, което именно се бе превърнало в предмет на спора. Впрочем и тук не липсвали грешници.
Брадатият Сергей Александрович, служителят, който докладваше за „московското“ изследване, изложи с няколко думи същината на случая и високо оцени работата на следователя, като нарече провеждането на огледа на местопроизшествието „безупречно“. Отбеляза колко изненадващо добре участъковият Дорошин познавал жилищния сектор и подробно се спря на любимата си тема — организирането на оперативната работа. До момента били предложени три версии: убийството на Милена Погодина е извършено от любовника й Канунников по лични мотиви — тази версия се отработва от оперативните работници от Централния окръг Хвиля и Рижковски; убийството на младата жена е начин да се притисне нейният съжител Павел Седов, служител в Московското управление на Федералната служба за контрол над наркотрафика — с тази версия се занимава Сергей Зарубин заедно с колегите на Седов; по третата версия, свързана с бившия любовник на Погодина и оставените от него пари, работи Каменская, тя осъществява и общия анализ на събраната по случая информация.
Претенции към момента не можело да се предявят само към Зарубин. Неговата работа засега не е дала съществени резултати, но това е така само защото колегите на Павел Седов не обичат да споделят информация, усукват и по всякакъв начин се опитват да изхвърлят от редиците си оперативния работник от „убийствения“ отдел и му пречат. От своя страна, Зарубин обаче притежава несъмнено силен интелект и проявява чудеса от хитрост и изобретателност, за да научи с какво конкретно се занимава сега Седов и имената на разследваните в тези дела. Самият Седов не може да бъде разглеждан като източник на достоверна информация, защото е в запой, стои си вкъщи, в болнични. Какво може да се очаква от пиян човек? Хвиля и Рижковски работят по Канунников, който е обявен за издирване; извършили са огромна работа по установяване на неговите придвижвания в деня на убийството и на местонахождението му в момента, но същевременно не са свършили очевидно необходими неща, като: първо… второ… трето… Май са доста.
— А какви са претенциите към Каменская? — попита с интерес Евгений Леонардович, който вече си бе създал чудесно впечатление за нея. Щом тя е толкова умна, че е съумяла да напише ТАКАВА дисертация, нима не е толкова кадърна в ежедневната оперативна работа? Някак не се връзва.
— Прекалено бавно работи — сви рамене Сергей Александрович. — Например: за установяване личността на бившия любовник на Погодина, който й оставил значителна сума, тя на първо място се е възползвала от наличната база данни, извадила е имената на хората, убити извън Русия през 2000-2001 година, и е проверила информацията за тях. И едва когато тази работа не е дала резултати, се е обърнала към източниците на оперативна информация, като го е направила чак късно снощи, макар че нормалното би било да го стори незабавно, вместо да се рови в базата данни. Трябвало е да се срещне с източника още в деня, когато е бил открит трупът на Погодина, и докато той изпълнява задачата, да се заеме с базата и после да свери получените резултати. А Каменская е направила обратното и е пропиляла времето си. Между другото, агентурната работа изобщо не й е силна страна, а това е лошо за един оперативен работник. За сметка на това тя работи добре с информацията, това е плюс.
— Е, на света не съществува съвършенство — забеляза Йонов. — Доколкото разбирам, Каменская, освен всичко друго, отделя доста време за дисертацията си, това изисква внимание и сили.
В кабинета надникна Анна Степановна:
— Евгений Леонардович, Шепел ви търси. Какво да му кажа?
Йонов погледна часовника си: тук е вече цял час, време е да си тръгва. Явно Дима има за него нещо важно, щом е започнал да го дири по всички отдели.
— Кажете му, че след три минути ще бъда в кабинета си.
Той наистина влезе в кабинета си след три минути, а след пет пред него се появи и Дмитрий Никитич Шепел, началникът на отдела по математическо моделиране. Размениха си незначителни реплики за времето, политиката и текущите събития.