Йонов продължаваше да мълчи. В главата му ни в клин, ни в ръкав прозвуча мъжки глас, пеещ старото танго: „Безкрайно ми е мъчно за несбъднатите ми мечти…“ Трудно беше да възрази на Дима Шепел, всяка изречена от него дума отговаряше на действителността. Но той не знаеше всичко.
Най-сетне Евгений Леонардович заговори:
— Ти казваш това, за да ме убедиш, че Фондът и Програмата са се превърнали в пълна профанация. Искаш да престана да се стремя към високото ниво, което се стараехме да поддържаме през всичките тези години. И заради какво? За да се съглася да взема на работа сина ти? За да не те зареже жена ти? Дима, аз съм стар човек, физически слаб, и вече не мога да върша много от нещата, които с лекота правех по-рано. Но характерът ми с годините стана все по-неприятен, ти най-добре го знаеш. Помъдрях, но ставам все по-малко жалостив. Само преди петнайсет години щях да ти услужа с готовност. Дори преди половин час бях готов да го направя. Сега — не. Извинявай.
Когато остана сам, Йонов дълго седя на стола си, затворил очи. С привично движение на ръката масажираше лявата страна на гърдите си. Сърцето го болеше. Но не толкова, че да вземе лекарство. Ах, Дима, Дима… Нима мислиш, че и аз не разбирам, не виждам всичко това? Напротив, наясно съм. Просто има неща, които ти не знаеш, защото не бива да ги знаеш. Нали всички бяхме проверени за режима на секретност. И аз бях проверен. И нашите дългогодишни отношения на учител и ученик не повлияха на умението ми да мълча.
Той отвори очи и посегна към телефона. Разговорът беше кратък, определиха му аудиенция. Йонов се развесели. Така, Димочка! С жена си се оправяй сам, а остави на мен да се оправям с Програмата.
Сетне позвъни вкъщи.
— Розочка, какво имаме за вечеря?
— Ами нали поръчахте супа, зеленчукова, та аз направих. И задушени котлети. Искате ли още нещо?
— Виж какво, Розочка, изтичай до магазина, вземи кафе с ванилия и моята любима торта.
— Гости ли ще имате? — разтревожи се Роза. — Може би ще трябва да сготвя нещо специално? Днес купих прясно овнешко, мога пилаф да направя.
— Никакви гости — прекъсна я Йонов, — двамата с теб ще си пийнем хубаво кафенце с тортичка, ще погледаме телевизия. Хайде, тичай. Аз скоро тръгвам за къщи.
Днес ще поглези Розочка с любимото й ванилово кафе, ще хапнат по парченце торта, а останалото той ще й заръча да занесе у дома си, на децата. Харесваше му да глези и нея, и многото й дечица, особено когато настроението му не беше твърде слънчево. Много добро средство за повдигане на емоционалния тонус!
Следователят Давидов бе насрочил съвещание на оперативно-следствената група за седемнайсет часа в събота и Настя, щом се освободи от грижите, свързани с обсъждането на дисертацията й, превключи към изучаване на събраната информация.
Информация имаше много, но колкото по-дълбоко вникваше Настя, толкова по-голям ужас я обземаше. Всичко беше оплетено, хаотично, накъдето да погледнеш — зееха дупки. Тя е виновна, само тя, новият началник твърде много разчиташе на нея, искаше да създаде нормални отношения помежду им, затова не я контролираше строго и не я инструктираше. Защото вие, Анастасия Павловна, сте опитен оперативен работник и сама знаете кое как е и как трябва да се направи по-добре. А тя махна с ръка на всичко и се посвети само на дисертацията си. И ето го резултата.
Три основни версии, три мотива за убийство, а заподозреният е само един: Олег Канунников, в чието жилище е била убита Милена Погодина. Добре де, защо е нужно да се тръшка, трябва просто да се мобилизира и да мисли.
Първа версия: убийството е заради служебната дейност на Павел Седов. Значи, трябва да се търсят сведения за контактите на Канунников с хора, свързани с делата, които води Седов. Възможно е, дори почти е сигурно, че Олег е бил любовник на Милена, и са го наели да я убие. Не му е било трудно да го стори — тя му е имала доверие и често е ходела в жилището му. Колко е трябвало да платят на Канунников, за да убие собствената си любовница? Вероятно малко повече, отколкото на обикновен наемен убиец, като се има предвид емоционалната му привързаност към жертвата. Все пак не е лесна работа… Или обратното — излязло им е по-евтино, тъй като е било лесноосъществимо?
Втора версия: Канунников е убил Милена заради парите на бившия й любовник. И в този случай или са го наели, или той е свързан с тези хора. И при него трябва да се търсят следи от контакти.
Трета версия: убийството е извършено поради дълбоко лични мотиви, които често се появяват между любовници. Ревност, например към въпросния Седов или към някой трети, отмъщение и така нататък. Но дали Погодина и Канунников наистина са били любовници? Майката на Олег може да си говори какво ли не… Жената може искрено да се заблуждава или сляпо да вярва на думите на сина си, който по известни само нему причини е нарекъл Милена свое гадже, каквото тя всъщност не е била.