Но ако предположим, че Канунников е убил Милена заради парите на въпросния престъпен бос, напълно логично е да предположим също, че самият той е бил от близкото обкръжение на любовника на Погодина. А за какво му е на един престъпен бос обикновен технически ръководител? Може Олег да е строял къща за него? И по време на строителството да се е запознал с Милена… Ето, прокарахме една нишчица. Трябва да изясним на какви обекти е работил Канунников в края на деветдесетте и по този прост начин да разберем името на любовника. Господи, та това е толкова просто! Защо никой още не го е направил? Та то е елементарно!
„Ами да го беше направила ти“ — промърмори Настя. Хайде де, началничката…
Но нещо не се връзва… Щом Канунников още в края на деветдесетте е работел в сферата на строителството „за богати“, защо толкова дълго е живял с родителите си в тясно жилище? Той още тогава е трябвало да има достатъчно средства, ако не да си купи, поне да си наеме апартамент, а той го е наел едва през 2000 година.
Настя отиде на адреса, където той беше регистриран, разговаря с всички членове на семейството: с майка му, баща му, по-голямата му сестра и нейния съпруг. Там имаше и две малки деца, племенници на Олег. Няма къде да се обърнеш, всички си пречат, ядосват се, всички са уморени и раздразнени. Защо той толкова години е търпял това, щом е можел да заживее отделно?
От друга страна, той е създал своята фирма чак през 2004 година, следователно е получил относителна финансова свобода не благодарение на „Контракт — ОК“. Откъде са тогава парите? Не са били кой знае колко пари наистина — хазяинът на апартамента е казал, че наемът на Канунников е бил петстотин долара на месец, но все пак излиза, че по-рано той не е имал тези средства. Или ги е имал, но поради някакви причини не е напуснал жилището на родителите си. Поради какви? Защо колегите не са изяснили това? Та то просто бие на очи!
Сега за Милена Погодина… С нея се занимаваше лично Настя. „Е, приятелко — насмешливо запита тя себе си, — каква работа свърши? Когато трябва да се критикуват другите оперативни работници, си първа, но я по-добре погледни себе си.“ Единственото име, което назоваха родителите на Милена, беше на някоя си Светлана Зозуля, съученичка на Мила. Не успяха да я намерят по официален път, Зозуля не беше регистрирана в Москва. Настя се свърза с нейните родители. Живееха в същия град, който бе напуснало семейство Погодини. И те й обясниха, че Света е в Москва. Естествено, не й дадоха нито адрес, нито телефон, защото, видите ли, Света сама им се обаждала два-три пъти месечно, всичко било наред с нея. Настя горе-долу си представяше този начин на живот. Момичето живее без регистрация, но периодично купува фалшиви бележки за местоживеене, които показва на милиционерите при проверка на документите. Дели стая с още няколко момичета, работи в зависимост от външните си данни. Ако те са много добри — в сферата на скъпите интимни услуги, ако са прилични — станала е проститутка от по-евтините, а ако данните й не струват — продавачка в малко магазинче или сервитьорка в гостилница от средна ръка, или пък седи в някое павилионче и продава цигари и дъвки.
На родителите си, то се знае, казва, че се е уредила чудесно, и описва подробности, които зависят от нивото на фантазията й: играе във филми, учи в университет, работи в престижна фирма. При това положение могат да намерят Светлана само чрез оперативни подходи към съответната социална среда. Такива „подходи“, наричани просторечно агентура, Настя Каменская няма. Има ги обаче Серьожка Зарубин. Но той е зает със съвсем друга работа и е буквално затрупан с нея — практически самичък проучва контактите на хората, свързани с делата, водени от Павел Седов, който през това време, вместо да помага според силите си на следствието, е затънал в безпаметен запой.
Прав се оказа старият следовател Давидов: не биваше да казват на Седов, че Канунников е бил любовник на Милена. Той все някак преживя смъртта на своята приятелка, личеше, че му е тежко, но що-годе се крепеше, обаче вестта за любовника съвсем го смаза. Интересно, нима всички мъже са обладани от подобно чувство за собственост? Умряла — както и да е, но изневерявала?! С първото нещастие все някак може да се примири, но с второто — по никакъв начин! Всъщност това си е в чист вид мотив за убийство от ревност: по-добре тя да е мъртва, отколкото жива, но с друг. Тогава няма да бъде ничия! Велик е Островски… Настя нещо се отнесе. Трябва да се върне към Милена.
И така, какво успя да направи тя в тази насока? Поговори с нейните състудентки. Хилава реколта — първи курс, учили са заедно само два месеца, почти с никого не се е сближила още. Студентите, с които Милена е общувала що-годе интензивно, тоест седели са заедно на лекции, разменяли са си конспекти на пропуснати занятия, закарвала е някого от тях до метрото или дори до къщи, никога не бяха чували от нея името на Олег Канунников. За Павел Седов — да, чували бяха, тя не криела, че живее с него, за Олег обаче — нито дума. Настя поиска разшифроване на сметките на Погодина от компанията за мобилни връзки от последния месец, но те не й разкриха нищо интересно. Разговори с Канунников — всеки ден, понякога по два-три пъти, но поне по веднъж — непременно. Останалите разговори: с родителите й; с две момичета — Елена Бунич и Юлия Петракова — от групата й в университета; със салон за красота; със стоматологичната поликлиника, където след прекараната операция по имплантиране на зъби Милена е трябвало да ходи на редовни прегледи; с гинекологичната клиника, в която провеждала продължителен курс на лечение срещу безплодие; с автосервиз; с магазини за резервни части за коли; със специализирана фирма за почистване на щори; с туристическа агенция, където Милена резервирала екскурзия до Малдивите за себе си и Павел; с пенсионерка, живееща в апартамента до този на Седов, на която добрата Милена периодично носела продукти и правела дребни услуги… И естествено — с Павел Седов.