Тази млада и красива жена не е имала много обширни познанства и контакти. Изглежда, Седов е дал на любимата си изчерпателна характеристика: Мила се интересувала само от учението и от дома си и той не можел да назове нейни приятели не защото тя не му се доверявала, а понеже тя наистина нямала такива. Целият живот на Милена Погодина е бил съсредоточен около самата нея, Павел Седов и Олег Канунников.
Цялата тази информация Настя събра от вторник, когато бе открит трупът на младата жена, до петък на обяд, когато тя престана да се занимава с преките си задължения и изцяло превключи към събитията в катедрата. Три денонощия. С резултат нула! Може ли тя, подполковник Каменская, да работи така! Срам и позор. Когато Болшаков я попита не й ли трябват още хора, тя с идиотска самоувереност отказа. За какво изобщо е разсъждавала в онзи момент?! Къде й е бил умът?! Ами мислите й тогава се въртяха около изпълненото обещание на шефа, как той е издействал назначаването й на по-висока длъжност, какво ли означава това и с какво ли я заплашва. Много, много продуктивни мисли… Полезни и ефективни за работата по разкриване на престъплението. Глупачка такава. Прави издънка след издънка, грешка след грешка. Наистина не заслужава това повишение…
Тя не съобрази веднага, че мобилният й телефон звъни, първо помисли, че дрънчи будилникът на ръчния й часовник: Настя го бе нагласила за петнайсет и трийсет, за да не закъснее за съвещанието при следователя. И в първия момент се ужаси. Вече е време да тръгва, а успя да свърши толкова малко! Какво ти малко — почти нищо! Беше си въобразявала, че ако започне в осем сутринта, до три и половина ще бъде готова не само с отчета, но и с плана за неотложните оперативни мероприятия по всяка версия. Не, слава богу, още е само десет и петнайсет. Тя грабна телефона.
— Анастасия Павловна, искате ли да пийнете кафенце? — чу присмехулния глас на Равил.
— С паста ли? — предпазливо попита тя.
— И с паста.
Така… Значи, освен паста, Равил е готов да й даде информация. Все е нещо.
Разбраха се да се видят след половин час в кафенето на Пушкинския площад. Настя нахвърля книжата в сейфа, заключи кабинета и хукна към изхода. Всъщност за половин час би стигнала до това кафене и със скоростта на костенурка, но тя познаваше навика на Равил да пристига малко по-рано от уговорения час. Предпазлив е, оглежда обстановката, но това е разбираемо. Кой би искал хората да знаят за контактите му с милицията? Ами ако Равил й е донесъл ценна информация? Ако тя успее да измъкне нещо съществено от нея преди началото на съвещанието, тоест преди пет часа? В този случай всяка секунда е скъпа, не бива да я губи.
Настя се оказа права — Равил наистина дойде след двайсет минути, когато тя вече пиеше кафето си. Както обикновено, той просто приседна до нея на бара, не признаваше никакви заседявания на маса.
— Ще ви разочаровам — тихо каза той, гледайки настрани. — Вашето момиче не е било с никого.
— Искате да кажете, че не сте успели да установите с кого е била — сухо уточни Настя, опитвайки да скрие разочарованието си.
А тя толкова се надяваше!
— Казах каквото исках да кажа — с равен глас я парира Равил. — Не е била с никого. Имам предвид, че не е била с човек, когото впоследствие е сполетяла печалната участ да бъде погребан в чужбина и който би могъл да остави след себе си… да го наречем, спорно наследство. Вашето момиче е от съвсем друга сфера.