Тя била благодарна и на това и се радвала, че никой не й говори за интимни услуги. Продължавала да живее със Светлана, в Москва нямала нито една близка душа освен съученичката си. После уволнили шефа на Светлана — нещо не мелел брашно с някого, а новият шеф я изгонил. Дошъл редът на Милена да помогне на приятелката си. И тя й помогнала. Шефът на Милена, старият Хаким, не отказвал помощ на земляци и взел Света в магазина си, на три крачки от сергията, на която работела Мила. А тя не се сърдела, разбирала, че Света работи отдавна и има повече опит.
Веднъж Милена се запознала с Олег Канунников, който купувал от сергията й някакви продукти. Олег веднага харесал скромното красиво момиче, започнали да излизат, а след известно време Мила споделила със Светлана, че Олег й обещал да я уреди чрез свой познат на работа във фирма. Разбира се, работата щяла да бъде най-обикновена, Олег веднага я предупредил, че може да става дума само за длъжност на оператор на рецепция, или казано по-просто, момиче, което отговаря за телефонните обаждания и ги прехвърля на съответните линии. А при повече късмет можела да стане офис мениджър, сиреч човек, който отговаря в офиса да има хартия, кламери и мастило за принтерите. Но това пак било много по-добре, отколкото да виси на сергията!
Олег удържал на думата си, след два месеца Мила благодарила на Хаким и напуснала. Светлана дори веднъж я посетила на новата й работа. Красота! Вярно, доста тесничко и бедно било, но можело ли да се сравнява с магазин!
— Спомняте ли си как се казваше фирмата, в която Канунников уреди Милена? — попита Настя, без изобщо да се надява, че събеседничката й ще се досети.
— Не — поклати глава Зозуля. — Някаква туристическа. На ъгъла, срещу метрото.
— На коя метростанция?
— Ох, не помня. Пътуваше се до „Боровицкая“, а после по някакви подлези, стълбища, така че не се сещам, може да сме излезли на „Боровицкая“, а може и на „Библиотека „Ленин““ или пък на „Александровския парк“.
Какво пък, това е напълно достатъчно, за да намерим туристическата агенция, в която е работила Милена Погодина.
Само дето престъпният бос, скоропостижно напуснал този прекрасен свят и оставил на Милена купчина пари, някак не се вписва във всичко това. Ама никак… Дали Зозуля лъже? Нещо премълчава? Или просто не знае?
Впрочем рано е да обвинява Светлана, напълно е възможно Милена да се е запознала със своя „бос“ именно по време на работата си в туристическата агенция. Ама разбира се! Точно така е станало. Нали не е възможно да го е срещнала, докато е стояла на сергията!
Минава три. Е, какво, Каменская, ти наистина си губи времето цяла седмица, но за събота предобед можеш да си пишеш една стабилна четворка. Дори четири плюс.
Глава 6.
Фьодор Иванович Давидов вече се канеше да приключва. Съвещаваха се от пет часа, сега вече беше осем без четвърт, планът на мероприятията за близките дни бе съгласуван, време беше да се прибират по домовете си. Той от самото начало беше сигурен, че случаят с Милена Погодина намирисва, а сега само затвърди мнението си.
Престъпление заради спорните пари на убит престъпен бос наистина беше апетитна версия, макар и съшита с бели конци от гледна точка на информацията. Щом Милена след пристигането си в Москва отначало е кандидатствала за някакъв театрален институт, после е станала продавачка, сетне е търсила работа и отново е продавала на сергия — това й е отнело максимум една година. Повече не се получаваше, колкото и да пресмяташ. Значи — от пролетта на деветдесет и осма до пролетта и лятото на деветдесет и девета. По това време тя вече се е познавала с Канунников — случаен клиент, който не останал равнодушен към прелестите на младата красавица. Той я взел от магазина и я уредил на работа в агенция, вероятно туристическа, вероятно разположена „на ъгъла срещу изхода от метрото“, а именно близо до големия разпределителен възел „Библиотека „Ленин““ — „Боровицкая“ — „Александровски парк“, който има много изходи към града. Добре, момчетата ще се справят с това, не са деца.
Да предположим, че Канунников се е влюбил. Да предположим, че чувствата са били взаимни. Но откъде се е взел престъпният бос? Ами оттам, откъдето се вземат обикновено. Макар че Милена, ако се вярва на нейната характеристика, дадена не само от родителите, но и от Светлана Зозуля, не е имала слабост към светския живот, не е ходела по скъпи ресторанти, нощни клубове и казина, а и не е можела да ги посещава, защото е разполагала с твърде скромни средства. Щом Канунников я е уредил в агенцията на длъжност офис мениджър или оператор на рецепция, заплатата й не е била голяма. Като се замислиш, било е деветдесет и девета година, тогава бизнесът едва се съвземаше от кризата, не беше лесно да се намери добре платена работа, а пък момиче без регистрация и без руски паспорт — още по-малко. Значи, плащали са й жълти копейки, вярно, повече, отколкото на сергията при Хаким, но не и достатъчно, за да се облича в бутици и да посещава нощни заведения.