Зозуля е казала, че още щом я назначили в агенцията, Милена наела някаква евтина квартира, май стая в комунално жилище някъде в покрайнините на Москва, и се преместила. В началото приятелките активно общували, Светлана дори посетила Мила в службата й, а после връзката някак се прекъснала. И това станало, според разказа на Зозуля, някъде в средата на 2000 година.
В онзи момент Милена изобщо не споменавала за никакъв „чичко паричко“, тя си имала Олег, с когото продължавала да излиза. Нещо повече — нито по дрехите й, нито по украшенията личало да се е сдобила с допълнителен източник на доходи. В края на 2000-ата или в началото на 2001 година с Милена се запознава Павел Седов и след кратко и активно ухажване заживява с нея.
Ала къде е тук мястото за престъпния бос? Нима е била с него само половин година? Възможно е. Но тогава излиза, че Милена е нагла лъжкиня — нали е казала на Павел, че е живяла с този тип не половин година, а много по-дълго, затова той й е оставил парите: привързал се към нея и разбрал, че може да й има доверие. Но ако тя е казала на Павел истината, тогава е излъгала приятелката си Света, която и представа си нямала за престъпния бос. Между другото, много интересно е какво е мислел по този въпрос Олег Канунников, ако изобщо е мислел нещо. Канунников е обявен за издирване, търсят го навсякъде, но още не са го намерили.
Не, с престъпния бос определено нищо не се получаваше и най-дебелия кръст на тази версия е поставил Равил, когато твърдо е заявил: това момиче не е имало връзка с никого. А той е човек, който знае какво приказва и отговаря за думите си. Тогава изниква въпросът: откъде са дошли парите на Милена? Че не са били спечелени с честен труд, е очевидно, а щом е така, те по презумпция във всеки един момент може да се окажат спорни и да представляват повод за убийство. В средата на 2000 година тя още не ги е имала, ако се съди по облеклото и начина й на живот. Но в началото на 2001 година са се появили, защото, както твърди Седов, в онзи период тя търсела да закупи жилище. Именно тази половин година от живота на Милена Погодина трябва да се разнищи добре и да се опише буквално по минути. Бива си я задачката, като се има предвид, че вече 2005-а е към края си.
По версията, че Милена е била убита с цел сплашване, насочено срещу Седов, също нищо не се получаваше, макар че Сергей Зарубин успя да набележи две перспективни насоки за работа. Ах, колко ненавреме се прекърши Павел! Кой знае защо, в книгите и филмите всички свидетели дават показания на момента, дори тези показания да са лъжливи, но какво да правиш, ако главният ти свидетел е изпаднал в безпаметен запой? Макар че можем да го разберем: все пак загуби любимата жена, с която е живял почти пет години. Какво да се прави обаче?! Без неговата информация, и то дадена на трезва глава, разследването напредва с огромни усилия.
Или все пак е Канунников? Не, това, че убиецът на Милена е именно той, е извън всякакви съмнения, няма какво да му се обсъжда. Но защо? По-точно, въпросът стои така: наели са го, като са използвали близостта на Олег с набелязаната жертва, или той е убил Погодина по собствена инициатива? Във всеки случай убийството не е било спонтанно, провокирано от внезапно скарване, защото Олег Михайлович се е подготвял за него предварително: купил е билет за Прага цяло денонощие преди убийството, сутринта в деня на престъплението е взел още два билета, тоест измислял е пътищата за оттегляне от Москва. И едва когато е имал в ръцете си и трите билета за различни влакове, към два часа следобед е извикал по телефона Милена в своето жилище, където я е убил. Удушил я е с ръце. И се е скрил…
Може би ревност? Не внезапна, избухнала спонтанно, както когато човек научава за изневярата на любимата жена и не може да се овладее, а отдавнашна, която е тлеела тихичко и в края на краищата се е взривила от невъзможността да я понесе. Та нали Канунников е познавал Милена от деветдесет и девета година, бил е неин любовник, а после между тях се е вклинил Седов и Милена е отишла при него. Известно време Олег и Милена не са се виждали, после са се срещнали — може би случайно или пък тя му се е обадила, или той я е открил: затъжил се е, липсвала му е — и всичко е започнало отначало… Често се случва така, Фьодор Иванович Давидов добре знаеше това, през десетките години следствена практика бе виждал и по-тежки случаи.