Прясната салата й изглеждаше възкисела и безвкусна като накисната в оцет хартия, но Настя мъжествено дъвчеше и се стараеше лицето й да изглежда нормално.
— Ох, ох, ох, накъде сме се запътили? — монотонно се вайкаше Фьодор Иванович, докато ловко опразваше огромната чиния със супа. — Само ги погледнете тези момчета, Ванюшка и Витюшка. На какво са ги научили? За какво мислят? Да събират информация ги бива, спор няма, ама човекът къде е, човекът? Не са ли им обяснили, че при разкриването на едно престъпление най-важното е не информацията, а човекът? С човека трябва да се съобразяваме, с неговия характер, с начина му на мислене, с нервната му система. Ей ги, колко хартийки са ми насъбрали, имена колкото за един телефонен указател, човек трябва цяла година да ги търси по телефона, а какво научихме за тоя Канунников? Ами нищо! Списъкът на неговите съученици, състуденти, на колегите му, с които е работил в строителството, на съседите му от блока и двора — и какво? Каква ми е ползата от тези списъци? На мен ми трябва не списък, а съдържанието му: характерът му е такъв и такъв, какво обича, какво мрази, в еди-какви си ситуации постъпва така, а в други — иначе. Понеже по такива въпроси той си има твърди принципи и правила, на ето тази тема обаче е абсолютно безпринципен. За да събереш такива сведения, трябва да умееш да разговаряш с хората, да проникваш в сърцата им и да развързваш езиците им, ама нашите момчетии умеят ли го това? Нищичко не умеят! Бива ги само да събират списъци и да ми ги стоварят на бюрото. Ох, ох, ох, тежка ни е работата…
Той отмести опразнената чиния, която само преди няколко минути беше препълнена с димяща супа, и сервитьорът, който зорко го наблюдаваше, начаса я грабна и се втурна да донесе специалитета.
— Фьодор Иванович, но за да се съставят списъци, също е нужно време, и то доста — предпазливо се застъпи Настя за младите оперативни работници. — И после, издирвали са адресите, на които може да се крие Канунников, проверявали са ги из цяла Москва и Подмосковието, пращали са запитвания до други градове. Те просто не успяват да свършат всичко, твърде малко време имаха, а са само двама.
— А защо са само двама? Ето, тебе питам — защо са само двама? Кой е взел решението колко трябва да бъдат? Аз разбирам, че за работа по убийство четирима оперативни работници са достатъчни, ако са грамотни, но при нас се получават само трима, защото Ванюшка и Витюшка струват двамата колкото един, и то едва-едва. Но нали на нас ни е поверено не само разследване на убийство, а и издирване на укрил се заподозрян. Къде ни е управлението по организиране на работата? Да не са измрели всички там? Или са ги изпоуволнили и изпосъкратили? Защо Ванка и Витка трябва да вършат тяхната работа?
Настя сви рамене. Гневът на следователя беше справедлив, но какво можеше да му отговори? Началниците решават тези въпроси, а не тя. А от какви съображения се ръководят те — за двайсет и повече години служба тя така и не разбра съвсем. Знаеше само, че в резултат на многобройните реорганизации, преименувания, структурни промени и на бясното кадрово текучество служителите, също както и началниците, първо, почти напълно са изгубили представа кой с какво и по какъв начин трябва да се занимава, и второ, изчезнало е и умението да поддържат оперативните връзки между подразделенията. Има такова понятие: време за свеждане на заповедта. Та това време някога, в годините преди перестройката, се измерваше с минути, а днес — със седмици, че и с месеци, а понякога изобщо с нищо не се измерва, защото заповедта просто не стига до всички. Засяда някъде, утаява се и кротко плесенясва.
Зарубин вдигна глава и се загледа през прозореца.
— Охо, докараха нашия приятел. Май той още не може да шофира сам…
Настя и Давидов оставиха вилиците и погледнаха навън. От спряла пред заведението кола слязоха Седов и някаква жена, а мъжът зад волана остана вътре. Жената грижовно оправи шала на Павел и бързо му заговори нещо. Седов се дръпна и тръгна към входа, а тя се върна в колата.
Павел изглеждаше отвратително, но личеше, че се е постарал да се стегне. Лицето му беше подпухнало, очите му — кървясали, под тях имаше тъмни торбички, но инак беше прясно избръснат и с измита коса. От миризмата на алкохолните пари — тежка, задушлива, остра — на Настя моментално й се догади. От дотичалия веднага сервитьор той поиска двойно еспресо и газирана минерална вода.