Зарубин и Каменская споделиха идеите си накратко, получиха указания от следователя и поискаха сметката. Но Настя имаше и друг въпрос, който искаше да обсъдят.
— Фьодор Иванович, иска ми се да посетя жилището на Канунников.
— Защо?
— Просто така. Да поседя там, да помисля. Да огледам без бързане как е живял. Може да ми хрумне нещо.
— Разбирам — кимна Давидов. — Сега ела с мен, ще ти дам ключовете, в сейфа ми са. Ще ти дам и листче с печат, та като си тръгваш, отново да запечаташ вратата. И знаеш ли какво още? Вземи със себе си онзи участъков, зоркото око, умно момче е, току-виж, ти подсказал нещо. Само че не се свързвай с началството му, обади се направо на него, ще ти дам визитната му картичка.
Настя получи от следователя ключовете от апартамента на Канунников, листчето за запечатване на вратата и телефона на участъковия Дорошин, излезе и реши да му се обади веднага. Не бива да отлага за утре, знаеш ли какви планове има човекът за неделя. Изведнъж й стана неудобно: така де, неделя, а тя се кани да го моли в неговия законен почивен ден да я придружи на местопрестъпление. Не е хубаво някак си…
По гласа на Дорошин пролича, че той не изпадна във възторг от молбата й, но все пак не отказа да отидат в дома, където бе извършено убийството. Разбраха се да се срещнат на другия ден в десет сутринта пред блока, в който бе наел жилище Олег Канунников. Настя прелисти бележника си, намери телефона на родителите на Олег и им се обади. Сестра му обеща да дойде към един следобед.
Наталия Седова гледаше с тревога седналия до нея в колата Иля. Когато Павел каза, че трябва да отиде със следователя в прокуратурата и да даде показания, й се стори, че по лицето на Иля се мярна недоволство. То се знае, човек може да го разбере — та нали отначало въпросът беше само да закарат Павел до „Балакиревски“, където той да се срещне със следователя, да почакат, докато те си поговорят, и да го върнат вкъщи. Паша обеща, че разговорът няма да е дълъг, а сега ето какво излиза…
А пък не бива да го оставят сам — той едва се държи на краката си след няколкото дни безпаметно пиянство, вие му се свят, смазан е от тежък махмурлук. Е, как да го оставиш? Ами че той или ще падне на улицата и ще го приберат в болница, или още по-лошо — може да се озове в отрезвителя или пък да влезе в първата срещната кръчма и всичко да започне отначало. Наталия положи толкова усилия днес да го освести. Беше благодарна на Илюша, задето се съгласи да помогне, да закара Паша. Вярно, тя можеше да извика такси, но се страхуваше — знае ли човек какво да очаква след такъв запой. Все пак с Иля се чувстваше по-сигурна.
— Благодаря ти — каза тихо тя и нежно докосна ръката му.
Иля стисна дланта й, вдигна я до устните си.
— Няма нищо, Наташенка, аз всичко разбирам. Не мисли, че ревнувам, просто знам, че ти си много добър човек и не можеш да зарежеш Павел в такова състояние. Докога ще чакаме?
— Представа нямам… Паша каза, че трябвало да пишат протокол. Не знам колко време е нужно за това. Провалих ли ти вечерта?
Разбира се, че я провали, тя прекрасно разбираше това. Имаха планове за днес, смятаха да отидат… Но защо ли да си спомня сега, нали нищо не излезе. Още следобед се обади Павел и преплитайки език, я помоли да отиде при него. Спешно. Наталия се уплаши, заряза всичко и хукна към дома му. Той й отвори — страшен, небръснат, с мътни очи — и направо от антрето започна да ломоти, че трябвало моментално да се срещне със следователя, защото сега пък убили някакъв Чирик… Или беше Чигар. Изобщо, трябвало непременно и веднага да се срещне със следователя, а му било ужасно лошо, главата го цепела, езикът не го слушал, а краката му сякаш били чужди. Пияният Павел беше явление, познато на Наташа още от времената на брака им, затова тя знаеше какво и как трябва да направи, за да му върне поне подобието на човешки облик. Тя бе правила това неведнъж, когато той се прибираше на разсъмване след поредното напиване, а след два часа трябваше да отиде на работа.
Към седем часа Павел вече бе напълно адекватен, но Наталия не посмя да го пусне сам. Определено не биваше да шофира, а в метрото можеше да се случи какво ли не: да му се завие свят — и да се търколи надолу по ескалатора или от перона направо на релсите. И се обади на Иля. Какъв прекрасен човек е нейният Илюша! Тя не се съмняваше, че това не му харесва, но той нито с дума, нито с поглед показа, че е недоволен — просто пристигна веднага да помогне на нейния бивш съпруг, този пияница.