— Наташа, ще се омъжиш ли за мен?
Тя се сепна, широко отвори очи…
Нима? Нима дочака? Но защо именно сега, когато нейните мисли са заети най-вече с Павел и с въпросите как да му помогне? Впрочем… ясно е. Той все пак ревнува, макар че се старае да не го показва. Наталия се усмихна широко и щастливо.
— Да, Илюша. Кога искаш да го направим?
Стори й се, че той се посмути. Интересно, какъв ли отговор бе очаквал? Да не би отказ? Досмеша я.
— Надявам се, не веднага? — продължи тя през смях. — Събота вечер е, всички граждански са вече затворени.
— Не, не сега. И дори не утре, защото утре е неделя. Искам да знам по принцип: ще се омъжиш ли за мен?
— Разбира се.
Те седяха в колата близо до сградата на Градската прокуратура и Наталия често поглеждаше към входа. Ето, вратата започна да се отваря и на нея й се стори, че сега ще излезе Павел, но се показа онази жена, която бе влязла в сградата заедно с него и със следователя. Докога ще чакат? Искаше й се по-скоро да върнат Паша до дома му и да прекара поне остатъка от вечерта с Иля. Вярно, Соня беше сама вкъщи, но нищо, тя вече е голяма, няма да скучае, ще излезе да се разходи е приятелки или ще отидат на кино.
Напоследък Соня много я безпокоеше. Не стига, че с неприятна настойчивост постоянно говореше за пари и изгоди, ами и така напираше да общува с баща си, че не можеш да я удържиш. Вчера например веднага след училище отиде при Паша, но много скоро се върна ядосана, разстроена, дълго не отговаряше на въпросите на Наташа, после все пак се разприказва. Оказа се, че Павел се търкалял мъртвопиян, едвам й отворил. И никак не се зарадвал на дъщеря си, а веднага отишъл в кухнята, където Соня намерила всички възможни и невъзможни следи от няколкодневно пиянство. Не пожелал да разговаря е нея, седял и мълчал, после се тръшнал на дивана и заспал. За Наташа нямаше нищо ново в това — беше виждала Павел във всякакво състояние, включително и в подобно, но тя разбираше какво подклажда интереса на момичето към баща му и това още повече я огорчаваше. Сонка иска пари. Мечтае си за дрешките, останали от Милена, и което е най-ужасното — говори за това на майка си открито, дори не чувства колко е неприлично. Не просто нетактично, а именно неприлично. Иска да живее в красиво обзаведения апартамент на баща си, да носи дрехите на неговата покойна любовница и да харчи спечелените от нея пари. Каква мерзост! И носител на тази мерзост е нейната родна дъщеря, нейното момиченце, нейната Сонечка. Кога успя да стане такава? Защо? Най-големият потрес за един родител е внезапно да разбере, че до него не е любимото му дете, а съвършено чужд човек.
И ето, Иля й направи предложение… Най-сетне изрече думите, които тя толкова дълго бе очаквала. И Наташа веднага се съгласи, без да се замисля, защото го обичаше и искаше да бъде с него. Но сега, седнала в топлата кола, обгърната от тишината, тя изведнъж разбра, че трябва да почака с женитбата. Нима има право да въвежда в семейството такова малко користолюбиво чудовище като Соня? Нима има право да обременява Иля с грижи за нея, с постоянно общуване, с живот под един покрив?
Не, нека Сонка да завърши училище, да влезе в институт и тогава Наташа ще измисли нещо, за да не живеят заедно. Възможно е да се премести при Иля, а на дъщеря си да остави своето жилище, макар че за тази сополанка ще е твърде голям подарък да получи, без да си мръдне пръста, цял двустаен апартамент. А може би с Иля ще успеят някак да разменят двата си апартамента, така че Соня да получи гарсониера. Тъй ще бъде по-справедливо. От друга страна, може ли да я остави да живее сама? С нейните възгледи за живота? Ами че тя моментално ще се забърка в някаква история, стига на хоризонта да й се мярнат пари и някакъв призрак на разкошен живот. Тя трябва да бъде наблюдавана отблизо. Какво да прави тогава? Не е правилно нито да оставя Соня сама, нито да я стоварва върху плещите на Иля.
Ама защо, защо всичко е толкова… нелепо. Или… неправилно. Колко пъти си бе представяла този момент, бе го очаквала, беше й се привиждала красива сцена в някой ресторант — как Иля вади от джоба си кутийка с пръстен и й прави предложение, и тя е страшно щастлива да отговори с „да“, и двамата веднага започват да кроят планове: кога ще подадат заявление, кога ще се разпишат, къде ще отидат на сватбено пътешествие, после се целуват пред очите на всички и сервитьорът им носи шампанско, от най-скъпото… Като на кино.
А излезе съвсем друго. Думите, които бе очаквала толкова дълго, прозвучаха близо до сградата на Градската прокуратура, в кола, където още се носи отвратителната миризма на алкохолните пари, издишани от Пашка. И тя не знае как да осмисли това неочаквано предложение, защото не може да го приеме. Колко глупаво. Колко обидно.