— Илюша — плахо подзе тя, — да не би да се шегуваше за сватбата?
— Напълно сериозен бях. Никога не съм бил по-сериозен.
— Нали няма да се разсърдиш, ако те помоля да почакаш?
— Защо?
— Нека Соня да порасне още малко. За да мога да я оставя сама с чиста съвест.
— Не искаш да живеем заедно, така ли?
— Честно ли? Не искам. Та ти не си сляп, прекрасно виждаш каква е тя. Моя дъщеря е, единствена, и аз ще я обичам каквато и да е. Но ти не си длъжен.
Иля се обърна към нея, взе ръцете й в своите и внимателно се вгледа в очите й.
— Нали не ме лъжеш? Наистина ли причината е само тази?
— Че каква друга да е? — слиса се Наталия.
Така де, какви причини може да има да отложиш сватбата, щом толкова отдавна обичаш човека?
— Помислих си, че може би ти трябва отсрочка, защото… Е, с една дума, защото искаш да осмислиш отношенията си с Павел. Или с някой друг мъж. Например с онзи австриец, за когото постоянно говори Соня. А?
— Не — твърдо отговори тя. — Никакви други мъже не са причина, а най-малко Павел. Но сега не бива. Хайде да почакаме.
— Добре.
Стори ли й се? Не долови ли облекчение в гласа на Иля? Не, разбира се, счуло й се е…
Наталия отново погледна към вратата на сградата на прокуратурата. Хайде де, защо тази жена не се прибира? Стои, обажда се по мобилния си телефон. Докога ще си бъбри? Или нарочно не си тръгва, очаква някого? Кого? Павел ли? Или следователя? Защо най-сетне не поеме за къщи, нали е събота, почти десет вечерта е. Да не би да става нещо сериозно с Паша? Той й каза, че имал някакви неприятности…
Господи, кога най-сетне ще свърши всичко това! Той да погребе Милена — ако трябва, Наталия ще му помогне да организира всичко, и на погребението ще отиде, ако той я помоли, и на помена, ще бъде до него… Само всичко да приключи вече. Той да овладее мъката си, да престане да пие толкова и да започне да работи — тогава тя ще може да не се безпокои за него, да не ходи в дома му след работа, да не изслушва търпеливо неговите вопли и безкрайните му разкази за Милена, които всъщност никак не са й интересни. Да, изневерявала му е. И какво от това? Той да не би да е светец? Защо жените на всички мъже могат да им изневеряват, а само неговата да не може? На него, не твърде младия и прилично пиещ беден полицай. Ха, голямото съкровище за млада заможна красавица. Просто да се чудиш как го е търпяла толкова години, хем не просто го е търпяла, ами му е била вярна приятелка, грижела се е за него, хранела го е, лекувала го е. Ами че той трябва паметник да й вдигне, а не да се учудва, че е имала любовник. Защото тя, Наталия, получи Павел в най-добрия му вид — млад, силен и здрав, когато все пак не пиеше толкова много, а Милена го имаше вече в доста овехтял вид.
Внезапно Наталия ужасно се ядоса на Павел и на дъщеря си. Те я задушават, искат ту едно, ту друго, Павел — внимание, време и душевни сили, Соня — пари и блага. Те не й дават свободно да се радва на живота, не я оставят да обича Иля. Тя трябва да промени нещата: да положи всички усилия Паша по-бързо да се стегне след стреса, да си стъпи на краката и нека Сонка да живее с него, щом толкова иска. Нека носи дрехите на Милена, нека използва нейната козметика, парфюмите й, нека харчи нейните пари, ако са останали още, нека прави каквото иска. Само те двамата, Паша и Соня, да я оставят на мира. А тя ще се омъжи за Иля и ще бъде щастлива.
Наталия веднага се засрами от мислите си. Е, бива ли така? Сонечка е нейното момиченце, малкото й слънчице, а тя седи в колата на любовника си и крои планове как да се отърве от нея. Каква мерзост! Че и Паша… Той толкова страда, толкова се измъчва, а тя се дразни. Това не е хубаво. Лесно е да го разбере: той се срамува, че Мила му е изневерявала, не може да сподели това с никой приятел, самолюбието не му позволява… А и щом се случи така, че сега той няма човек, по-близък от бившата си съпруга, има ли тя право да го отблъсква? Той моли за помощ и ще бъде просто безчовечно да му откаже.
— Наташенка, аз не разбрах какво все пак се е случило на Павел? Защо беше днешната суматоха? Ти каза, че са убили някого?
— Той ми обясни така — въздъхна тя. — Някакъв наркоман, когото познавал.
— А защо е трябвало да тича да съобщава това на следователя, който се занимава с убийството на Милена? Има ли някаква връзка между двете престъпления?