— Не, не смятам. Но какво значи благоприятен момент? Това е гаранция, че ефектът ще бъде дълговременен и стабилен, с перспектива за десетки години. Ако Програмата се започне в кой да е друг момент, тя пак ще даде ефект, въпросът е само в неговата дълготрайност. Започнете ли сега — за вас ще е достатъчно, аз ви гарантирам девет-десет години. Новият министър ще започне реализирането, а към средата на 2007 година ще стане очевидно, че той е направил невъзможното: осигурил е безопасността на населението и е поставил правоохранителната система в служба на гражданите, а не на чиновниците и политиците. Вие ще го направите министър-председател, страната ще посрещне тази стъпка с разбиране и одобрение. Той отива на избори през март 2008 година и лесно ги печели, после веднага започва реализацията на Програмата в прокуратурата и съдебната система. И така до 2012 година Програмата набира скорост и хората с удоволствие ще гласуват за него още веднъж. Вашата стабилност ще бъде осигурена за осем години.
— Обсъждали сме такъв вариант — предпазливо проговори Владимир Игнатевич, — но в момента нямаме подходяща фигура за такава игра. Мислехме за сегашния министър…
— Той не е подходящ — рязко го прекъсна Йонов. — В очите на населението той е никой, не е направил нито една що-годе съществена крачка, която хората да аплодират.
— Но именно началото на Програмата ще повиши авторитета му.
— Не. Човек, който дълги години нищо не е правил, не може ни в клин, ни в ръкав да извърши нещо невиждано. Никой няма да му повярва. Затова ни е нужен съвършено нов човек, неочакван. Тогава всички ще кажат: ето, най-сетне дойде истинският ръководител, човек знаещ и компетентен, загрижен за народа, а не за собствения си джоб. Ние всички, Владимир Игнатевич, направихме грешка.
— Каква?
— Прекалено се увлякохме от играта на корупция. Отначало тя ни беше удобна, защото съсипваше системата, която бяхме планирали да разрушим, и не забелязахме как тя се превърна в политическа сила. Сама по себе си, като явление, тя стана мощна политическа сила, защото притежава способността да формира общественото мнение.
— Имате предвид подкупването на избиратели?
— Не, не! Не става дума за това. Цялото население на страната знае, че деветдесет и осем процента от държавните чиновници вземат подкупи. И сам по себе си този факт доведе до обстоятелството, че хората вече на никого не вярват. Те не вярват, че политиците, които вече познават, изведнъж ще пожелаят да направят поне нещичко за народа. Само абсолютно нов човек може да промени рязко ситуацията, само неизвестна преди фигура, която не се е омърсила с тъпо бездействие, публична демагогия и строеж на извънградска къща за три милиона долара. Желателно е също той да няма деца, които са блъснали някого с колата си или са се сбили, след което са се измъкнали от наказателна отговорност.
— Но нали разбирате, че никак не е лесно да се намери такава фигура.
— Разбирам. Обаче трябва. И да се започне реализирането на Програмата незабавно. В този случай аз ще мога да осигуря научен надзор на високо ниво и да гарантирам ефект. Ако протакате, нищо няма да мога да осигуря. Аз съм стар човек, трудно ми е да се противопоставям на конфликти. Ще бъда откровен докрай с вас, Владимир Игнатевич: трудно ми е да се боря със страха от самотата. Тя вече е съвсем близо и ще се стовари върху мен с катастрофална сила, ако ме принудите да поддържам Програмата още няколко години, без никаква надежда най-сетне да я видя в действие. В този случай не мога да ви обещая, че ще остана във Фонда. И вие ще трябва да се договаряте с някой друг.
По лицето на Владимир Игнатевич плъзна недоволство, смесено с объркване. Йонов фактически му постави ултиматум, макар и много мек и твърде завоалиран. Или започвате реализирането на Програмата в най-близко време, или аз губя перспективата да видя плодовете на собствената си дългогодишна дейност и тогава вече нищо няма да ме задържи във Фонда. И няма да ме накара да изпълня задълженията, които съм поел, включително и за запазване на конфиденциалността. Последствията от разгласяването са ви известни, току-що ги оповестих. А аз съм стар човек, нямам от какво да се страхувам, и без това скоро ще умра. Решавайте.
— Ще докладвам за преговорите ни с вас, Евгений Леонардович. Надявам се да бъде взето решение, което да ви задоволи.
— И аз се надявам. Благодаря за чая.
Йонов стана и се отправи към вратата. Домакинът учтиво го изпрати чак до портата, стисна ръката му за довиждане и му помогна да се качи в колата. Усмивката му беше напрегната. Нищо, мислеше си професорът, ще се поядосва до сутринта, после ще докладва на когото трябва. И работата ще потръгне. Така де, колко може да се стои и да се чака? Вчерашният разговор с Шепел го подтикна към днешната среща и през изминалото денонощие Евгений Леонардович ясно разбра алтернативата: или спокойна достойна старост, или самота насаме с нереализираната Програма. Вторият вариант никак не му харесваше.