Тази вечер Настя Каменская заспа бързо, но още към два часа през нощта се събуди от неясна, смътна тъга. Беше сънувала следователя Давидов, който незнайно защо я разтърсваше за раменете и крещеше право в лицето й: „Противно човече! Противен тип! Какво, нима и ти не го виждаш? Какъв детектив си тогава?!“.
Тя внимателно се измъкна от леглото, загърна се в топлия халат и отиде в кухнята да пие чай. Защо се оказа такава глупачка, а? Сляпа и доверчива!
Никакви собствени пари не е имала Милена Погодина, не е имала за любовник и никакъв престъпен бос. Тя е била обикновено момиче, емигрантка без руски паспорт и регистрация за местоживеене. За сметка на това пари е имал Павел Седов…
И то твърде прилична сума. Прилична не в смисъл на произхода й, а като количество. Колко струва днес „непривличане“ под наказателна отговорност за престъпления, свързани с наркотици? Десет хиляди долара, това е московската тарифа. В Питер е същото, в другите градове е по-евтино. Пипваш някое момче или момиче и бързо звъниш на родителите му. Ако имат пари, правиш уговорката, ако нямат — пишеш си плюсче в отчета. Дори без много да се напрягаш, като завъртиш само една такава сделка в месеца, можеш да спечелиш над сто хиляди долара за година. Ето ти ги и апартамента, и луксозния ремонт, и лечението в чужбина, и петзвездните хотели, и зъбите за Милена в лондонската клиника. Какво друго са й правили там? Май ринопластика, нали съпругът й е счупил носа, сериозно е повредил преградата. Родителите й не са се задълбочавали във въпроса откъде Павел има такива пари, те, както и много хора, пристигнали от бившите съюзни републики, са смятали, че в Москва всички печелят много, а нямат и представа какви са цените за лечение в клиники в Германия, Швейцария и Англия… Затова бащата на Мила чистосърдечно и подробно разказа как Пашенка и Милочка ходели да се лекуват в чужбина, как Паша дал парите за тяхното жилище в Подмосковието и така нататък… А самият Седов прекрасно е разбирал, че всичките тези въпроси рано или късно ще възникнат, затова е измислил този номер: разправил е на следователя измислицата за любовника на Милена и веднага се е запил. Какво да иска човек от пияница? Кой ще му задава въпроси? Кой ще тръгне да проверява откъде са парите на Мила? Е, имала ги, нима е важно откъде.
Толкова сили и време бяха хвърлени напразно за търсене на този убит бандит, който уж бил оставил на Милена пари! Вярно, полза все пак има — нали Настя трябваше да се обърне към Равил, а той я насочи към Файзуло и Хаким. Но ако Седов не лъжеше, всичко щеше да стане известно много по-рано.
Сега поне е ясно защо Серьожка Зарубин не може да намери общ език с колегите на Павел. Те прекрасно знаят как той печели пари, напълно е възможно всички там или почти всички да правят същото, затова не са наясно какво могат да разкажат на оперативния работник от „Петровка“ и какво не бива. И Павел, като напук, е в запой, не могат да го попитат…
Значи, версията за спорните пари може да бъде отхвърлена. Милена не е имала никакви връзки с престъпния свят и никакви чужди пари. Остават две версии: отмъщение на Седов и ревността на Канунников. И в двата случая убиецът е Олег Канунников, който се е скрил незнайно къде. Дали се е качил на един от влаковете, но е слязъл преди границата, дали е заминал с кола, дали пък изобщо не е заминал. Търсят го, но засега безрезултатно.
Утре ще отиде заедно с участъковия Дорошин в жилището на Канунников, ще огледа всичко подробно и внимателно и ще се постарае да си състави поне някаква собствена представа за този човек. А после…
Повдигаше й се при мисълта какво ще трябва да прави после. Защото щеше да се наложи да общува доста отблизо с Павел Седов. Как да се държи? Как да разговаря с него? Да му намекне, че знае за произхода на парите и за неговите лъжи пред следователя? Или да му го каже открито? И после какво? Да негодува, да му кресне да се засрами, да го упреква? Идиотщина. Сякаш Седов е убеден, че постъпва правилно, а някаква си лелка от „Петровка“ изведнъж му отваря очите за цялата мерзост на това, което той прави. А ако се престори, че всичко е наред, всичко е нормално и в реда на нещата? И по този начин да признае, че одобрява постъпките му ли? Или да се престори на пълна наивница, която нищо не разбира, не знае кое колко струва и въпросът за несъответствието между неговите официални доходи и харчове дори през ум не й минава?