— Ще се постарая — позасмя се Дорошин.
— А сега хайде да огледаме жилището. Не като място, където е извършено убийство, а просто като дом, където един човек е живял дълго и внезапно е заминал, по всяка вероятност завинаги. Към един часа трябва да дойде сестрата на Канунников и ние ще можем да й зададем всички въпроси, които възникнат у нас през това време. Спомняте ли си как изглеждаше всичко тук, когато намерихме трупа?
— Тук ли? — замисли се той. — Беше разхвърляно, вратичките на шкафовете отворени, тоест пълна картина на внезапно и припряно събиране на багаж. На масата — бутилка вино и две пълни чаши. Сякаш Погодина е дошла на среща с любовника си, двамата са смятали романтично да си пийнат, но не са успели, избухнал е скандал и той я е убил. Струва ми се, медицинският експерт каза, че освен следите от удушаване, е открил и травма на черепа на Погодина, тоест Канунников отначало я е ударил по главата с нещо тежко, после я е удушил с ръце. Нали не бъркам?
— Не, така е било. Е, какво, започваме ли? За вас са кухнята и банята, за мен — холът.
— Както кажете.
Игор излезе от хола, а Настя започна бавно да разглежда рафтовете на отворения гардероб и на секцията. Дрехите не бяха нищо особено, не от най-евтините, но не и прекалено скъпи. Впрочем може би Канунников бе взел със себе си най-ценните. Какво каза бдителният съсед от апартамент 80? В понеделник между дванайсет и един часа Олег се прибрал заедно с някакъв мъж. Сетне се разбра, че спътникът му е бил неговият помощник Кирил Сайкин. И двамата много скоро излезли с пълен сак. Сложили го в багажника на колата, с която дошъл Сайкин, и заедно отпътували, като Канунников предварително прибрал своя автомобил в гаража. И свидетелят, и помощникът говореха точно за един сак, а не за големи куфари. Ако Олег наистина е взел със себе си най-ценните дрехи, в сака едва ли са се побрали повече от един костюм и два пуловера. От друга страна, за какво му е на човек, хукнал да бяга, скъпо облекло? Досвидяло му се е? Добре, ще зададем този въпрос на сестрата на Канунников, жените винаги помнят всичко, свързано с дрехите. Покрай другото тя ще каже как се е отнасял брат й към харченето на пари, пазел ли е вещите си, ценял ли ги е…
В остъклените секции бяха подредени книги, предимно справочници за строителство, но имаше и художествени, по заглавията им личеше — трилъри и фантастика. Напълно мъжки избор. Настя приклекна, отвори вратичките на долните секции. Също нищо особено: кутии с дискети, папки с документи и чертежи, резервна тонер касета за принтер (не е икономисвал, отбеляза си тя, не е носел тонер касетите за презареждане, а е купувал нови), четири еднакви неразпечатани кутийки. Настя отвори една от тях, извади флакон от тъмно стъкло, вътре имаше таблетки. Някакво лекарство. Всички надписи бяха на немски, но тя не знаеше езика и нищо не разбра.
— Игор! — извика.
— Моля! — отвърна Дорошин.
— Знаете ли немски?
— Ни най-малко. Защо, трябва ли?
— Трябва.
Участъковият дойде в стаята, носеше тиган.
— За какво ви е това нещо? — учуди се Настя.
— Проверявам колко грижливо домакинът си мие съдовете. Това е подробност от характера му. А за какво ви е немският?
— Ами намерих тук четири опаковки с някакво лекарство. Изглежда, нашето приятелче Канунников го е внасял от чужбина и е припечелвал от това.
— Защо смятате така? Може някой да го е помолил да донесе за болен човек.
— Защо тогава не го е дал на човека?
— Не е успял.
— Не, Игор, не е логично. Във фирмата на Канунников ясно ни заявиха, че през последните два месеца той не е напускал Москва. За два месеца все е можел да предаде лекарството. Значи, то или е донесено за продажба и очаква своя купувач, или таблетките са за него.
— Не — поклати глава Игор, — и това не е логично. Там, в кухнята, той има аптечка, една пластмасова кутия, на нея отпред е залепено листче, на което пише: „Лекарства“. Е, тя е абсолютно празна. Тоест Канунников, когато си е събирал багажа, е взел всички лекарства със себе си, а това означава, че той наистина е заминал завинаги, а не в краткосрочна командировка. Ако тези германски таблетки му бяха нужни, той щеше да вземе и тях. Знаете ли какво, аз сега ще звънна на една моя приятелка.
— Немски ли знае? Или е фармацевт?
— Тя е любяща и грижовна съпруга на много болен човек. Знае всичко за медицинските препарати.