Дорошин взе една от кутийките, извади мобилния си телефон, обади се на познатата си и внимателно, буква по буква, й продиктува надписите.
— Това е препарат за намаляване нивото на холестерола в кръвта — обърна се към Настя, след като прибра телефона в джоба си. — Взема се постоянно, всеки ден, в течение на поне година. Във всеки флакон има по сто таблетки, тоест четири кутийки е запас за една година. Не, Анастасия, човек, който постоянно взема тези хапчета, не може да замине без тях. Не става. Може да забрави болкоуспокояващо или йод, но не и такъв препарат.
— Не става — съгласи се Настя. — Добре, продължаваме.
Тя си записа в бележника поредния въпрос към сестрата на Канунников и се зае с поставения до прозореца компютър. Първо провери дискетите, които бе намерила в секцията, те се оказаха празни. Втората кутия с дискети стоеше на компютърното бюро, на тях имаше различни служебни документи, разчети, схеми, чертежи, проектосметки. Настя реши да не губи време за подробно преглеждане и пъхна кутията в чантата си. Сетне щеше да се заеме с тях. И бездруго на тези дискети не може да има нещо, свързано с убийството. Поръчки за убийство не се съставят в писмен вид, а е почти сигурно, че Канунников е убил Милена по поръчка.
— Анастасия! — разнесе се от кухнята гласът на участъковия. — Може ли да ви помоля да дойдете?
Той стоеше пред отворен горен шкаф и замислено разглеждаше наредените по рафтчетата чаши за вода, вино и твърд алкохол.
— Какво видяхте?
— По-правилно би било да попитате какво не видях — озадачено отговори Дорошин. — Ето вижте, всички видове чаши са точно по шест броя.
— Ами правилно, така се продават, по три или по шест. Вярно, понякога и по четири — сви рамене Настя.
— Но Канунников има от всичко по шест — настойчиво продължи той. — Чинии от всички големини, вилици, лъжици, ножове за хранене — от всичко по шест.
— Е, и?
— Ами онези две чаши за вино, които експертите прибраха? Онези, с които Канунников и Погодина са щели да пият? Щом две бяха иззети, значи, някой вид чаши трябва да са само четири. Разбирате ли? А аз нещо никъде не ги виждам…
Ами да. Браво на Дорошин. Самата Настя не обръщаше много внимание на съдовете, понеже никога не беше имала нито сервизи, нито комплекти „по шест“ или „по дванайсет“. Редовно чупеше чинии и чаши, защото във всичко, свързано с кухнята, беше изключително непохватна. Чаените лъжички все се озоваваха в кофата за боклук и когато някой съд или прибор съвсем изчезнеше, тя купуваше от най-близкия супермаркет нови, без изобщо да се грижи да са еднакви.
— Но понякога чашите за вино се продават по две — възрази тя, — например някакви празнични, сватбени, специални за подарък… Вие спомняте ли си какви бяха чашите на масата?
— Не се сещам точно, но мисля, че бяха най-обикновени, от тънко стъкло. Макар че, да си призная честно, не съм ги разглеждал, така че може и да греша. А вие не си ли ги спомняте?
— Не. Но можем да се обадим на чичко Фьодор, той сигурно си е в службата, делото му е подръка.
Игор се извърна и я погледна учудено, стиснал в ръце извадената от фурната тава.
— На чичко Фьодор?
Настя се смути.
— На Фьодор Иванович, следователя. Зад гърба му го наричаме чичко Фьодор. Е, как ви се вижда тавата?
Дорошин я повъртя в ръцете си, огледа двете повърхности.
— Мога да констатирам, че Олег Михайлович е бил човек педантичен и спретнат. Нямам претенции към състоянието на кухненското оборудване.
— Може Погодина да е чистила? — предположи Настя. — И сервизите по шест бройки да е купувала пак тя? Седов твърди, че Милена била много спретнат човек, точна и изпълнителна. Родителите й и състудентите казват същото.
— Възможно е. — Дорошин се напрегна, вслуша се в нещо и се усмихна. — Най-вероятно сте права. В полза на вашето предположение говори една подробност.
— Каква?
— Чувате ли? В банята отнякъде църцори вода. Крановете на един педантичен и спретнат домакин не капят, той ги поправя навреме.
Настя се ослуша, но не чу нищо. Ама че шегаджия е този участъков! Сигурно вече е огледал банята и е видял капещия кран, а сега иска тя да повярва, че има толкова остър слух.
— Нищо не чувам — ядосано каза Настя. — Защо, какво има в банята?
— Още не съм ходил там. Започнах веднага от кухнята, както ми казахте.
Я гледай ти! Значи не е оглеждал банята. Наистина ли има толкова добър слух? Или нейният се е притъпил с възрастта?
Настя се върна в хола, като по пътя от любопитство надникна в банята. Отначало нищо не забеляза, във всеки случай крановете бяха в пълен ред. Но като се вгледа по-внимателно, откри локвичка до тоалетната чиния, в която от време на време капеше от гъвкавата тръба на казанчето. Ясно.