Тя седна на дивана и набра номера на следователя. Давидов, както бе очаквала, се оказа на работното си място, в кабинета си в Градската прокуратура. Е, не само Каменская се труди в неделя.
— Чашите ли? — недоумяващо попита той. — Да, спомням си ги, обикновени чаши, стъклени. Определено не бяха кристални.
— А имате ли фотографии от огледа? — настоя Настя. — Може ли да ги погледнете?
— Ти какво, не се доверяваш на паметта ми ли? — възмути се Фьодор Иванович. — Малка си още да се съмняваш в мен.
— Не се съмнявам, Фьодор Иванович, искам да проверя. Съществуват много скъпи съдове, наглед са простички, но струват луди пари. Такива скъпи предмети се продават не само като сервизи, но и по един-два. Моля ви, много ми е необходимо.
— Добре — промърмори Давидов. — Почакай, сега ще извадя делото.
Настя чу в слушалката как издрънчаха ключовете и как с метално скърцане прещрака бравата на огнеупорната каса. След известно време се чу гласът на следователя:
— Ето, гледам. Какво да гледам обаче?
— Надписите на чашите. Някакви фирмени знаци, логотипи.
— Няма такива неща. Просто чаши, най-обикновени, едни тумбести такива, с високи столчета.
— Определено ли няма нищо?
— Е, хайде сега, да не съм сляп? Ако не вярваш, ела да видиш лично. Днес ще вися тук до пет, до утре трябва да завърша едно обвинително дело, а то е цели дванайсет тома. Какво толкова има с тези чаши? Нещо не им е наред ли?
— После ще ви обясня. Благодаря, Фьодор Иванович.
— А инак как ти се вижда жилището? Някакви идеи изникнаха ли?
— Има някои — уклончиво отговори Настя. — Непременно ще прескоча при вас днес, ако успея.
Искаше й се да поседи на удобното меко диванче и да помисли, още повече че с хола вече бе приключила, но чу как Дорошин влезе в банята, която беше в едно помещение с тоалетната, и отиде при него. Вярно, не веднага. Все пак не си отказа удоволствието да поседи пет минути със затворени очи, обмисляйки видяното в жилището и опитвайки се да събере многобройните подробности в една картина. Картината не се получаваше.
В банята участъковият, клекнал до тоалетната чиния, се занимаваше с гъвкавата тръба с някакви инструменти. Интересно, откъде ли ги е взел? Настя не се впусна в догадки и го попита.
— Мои са — кратко отговори той, без да се извърне.
— Вие винаги ли носите инструменти със себе си?
— Само когато съм на работа.
— Но защо?
— Знае ли човек… Понякога се налага да разбия брава — цялата милиция вече е на място, а техника го няма и не се знае кога ще дойде. И после, старците от моя участък са свикнали да ме възприемат като бърза помощ. Ако стане нещо, звънят първо в комуналната служба, но ако не намерят никого от първия път, се обаждат на мен. За тях капещ кран или изгорели бушони са истинска катастрофа, която не може да чака в онази кантора да вдигнат телефона. Та те са стари хора — повтори той нежно, — от всичко се боят. Изобщо им е трудно да разберат съвременния свят, а колкото повече неразбираеми неща срещат, толкова по-силен е страхът им и толкова по-трудно го преодоляват. Аз се отнасям с разбиране към това. Опааа!
— Какво има?
Настя приближи и се наведе.
— Виждате ли?
— Не. Какво трябва да видя?
— Е, ама как така, Анастасия… Ето, забелязахте ли?
— Ами не, не — започна да се ядосва тя. — Не разбирам от тези неща. Един гумен уплътнител, някаква гайка, това виждам. Точно от това място капе.
— Гайката е разхлабена. Тъкмо затова тече.
— Какво значи „разхлабена“? Сама ли се е развинтила?
— Гайките не се развинтват сами. Ето вижте, водата капе, защото гумичката не приляга плътно, а тя не приляга, защото гайката е била леко развинтена.
— Почакайте, Игор. — Настя замижа и потърка очите си с пръсти. — Аз нищо не разбирам от това. По каква причина решихте, че гумичката не приляга плътно, защото са развинтили гайката? Може да е от похабяване?
— Ако беше от похабяване, самата уплътнителна гумичка щеше да си остане на мястото, в същото положение, в което са я поставили, когато са монтирали крана. Тя не може да се разхлаби сама.
— Та какво точно е станало? — с любопитство попита Настя, която вече започваше да разбира за какво й говори участъковият, това „зорко око“.
— А тя не е на мястото си. Явно е изместена. Ето, погледнете: уплътнителят е гумен, на него има вдлъбнатини от грапавини и издатини, оставени от плътно притегнатите от двете страни метални повърхности. Виждате ли?