Настя присви очи, взря се и кимна.
— Виждам.
— А тези грапавини и издатини се намират ето тук. Не тук, където са следите върху уплътнителя, а ето тук. Това означава, че уплътнителната гумичка дълго време е била притисната ето в такова положение — виждате ли? — Дорошин завъртя гуменото кръгче така, че вдлъбнатината съвпадна с изпъкналия елемент на повърхността на гайката. — А после някой е отвинтил гайката. И то съвсем наскоро.
— И защо го е направил? — недоумяваше Настя.
— Този въпрос не е за мен — засмя се Дорошин. — Но не е зле да се обадите на вашия чичко Фьодор. Силно се съмнявам, че мъж, който се занимава със строителство, не би обърнал внимание на такава неизправност. За вас е простимо, вие сте жена, а Канунников задължително е трябвало да съобрази, че в един момент водата може да рукне и да залее не само неговата гарсониера, но и всички съседи. Той непременно е щял да оправи тръбата.
Прав е, помисли си Настя, трябва да се обади на Давидов да изпрати експерт. Да откачат тръбата и да я видят в лабораторията, както е редно. Нима наистина гайката е била отвинтена нарочно? Кой го е сторил? И защо? Просто лудница.
Не се получаваше никаква цялостна картина, абсолютно никаква…
Настя въздъхна и тръгна да се обади на следователя.
Сестрата на Олег Канунников закъсня с половин час и дойде не в един, както се бяха разбрали с Настя, а в един и половина. Пълна, червендалеста и гръмогласна, тя моментално изпълни цялата гарсониера.
— Ох, извинявайте, че закъснях — подзе тя още от прага, — нали е неделя, децата са вкъщи, а като си с тях, лесно не можеш да тръгнеш… Ту едно, ту друго. Още ли не са намерили Олежка?
— Търсим го — кратко отговори Настя.
— Но къде може да се е дянал? Каза, че заминава в командировка за ден-два, че ще се върне до събота. Той какво, да не би дори да не знае, че са убили Мила в неговото жилище? А погребението мина ли? Олежка дори не успя да се прости с нея.
— Погребението е във вторник.
— О, но защо толкова са го отложили? По православния обичай трябва на третия ден…
— За съжаление, Елена Михайловна, съдебномедицинската експертиза го забавя. Докато се направи аутопсия, докато в лабораторията приключат с всички биохимични изследвания… Това отнема време.
— Е, може пък и да е за добро — кой знае защо, се зарадва сестрата на Олег. — Дотогава Олежка ще се върне от командировка, поне ще успее да се прости с Мила, че то така излиза някак лошо, та той много я обича.
Човек само можеше да завиди на този брат заради привързаността на сестра му към него. Защото всички служители на милицията, които бяха разговаряли с цялото семейство на Канунников, ясно им бяха подсказали, че Олег е заподозрян за убийството на Милена. Само Елена Михайловна не искала и да чуе за това. По-точно, чула каквото е искала. И през ум не й минавало, че брат й може да се окаже убиец. Впрочем, мислеше си Настя, това е нещо обичайно — най-близките почти винаги най-слабо познават престъпниците и не забелязват очевидното. Обичта и доверието към тях ги заслепяват. Е, сега няма да разясняват подозренията си на Елена Михайловна, нека се чувства по-свободно.
Настя и Дорошин отвориха бележниците си и започнаха да задават въпроси. Пръв пристъпи към разпита Игор.
— Елена Михайловна, вашият брат прибран човек ли е?
— Да, много. Знаете ли, още като дете беше такъв, никога не оставяше играчките си разхвърляни, подреждаше ги най-грижливо, чак след това си лягаше. И тетрадките му винаги бяха в ред, учителите го хвалеха. А когато учеха чертане, стана пръв в класа, постоянно го даваха за пример. А как се грижеше за дрехите си! Мама не можеше да му се нарадва. Сам си переше ризките, гладеше си панталонките. А вие защо питате?
Дорошин се престори, че не е чул въпроса й, и продължи:
— Когато Олег се премести тук, вие помагахте ли му с покъщнината?
— В какъв смисъл? — напрегна се Елена.
— Ами жилището е било дадено под наем само с мебелите, той е трябвало да купува съдове, спално бельо, кърпи… Или си е взел тези неща от къщи?
— А, това ли… Мила му помагаше. Заедно купуваха всичко. Знаете ли, Олежка страшно се радваше тогава, много тежко му беше да живее с нас, защото и без това в апартамент с една спалня бяхме четирима — родителите ни и ние с брат ми. Сетне аз се омъжих, после ни се роди първото дете, сетне второто. Нямаше къде да се обърне човек — петима възрастни и две деца, можете да си представите каква врява беше у дома, колко тясно, вечно всичко разхвърляно, невъзможно и да се разтреби. Олег много се ядосваше, постоянно се караше с мен, правеше забележки на мъжа ми, навикваше децата, когато не можеше да намери нещо. Много мразеше нещата да не са по местата си, да не е почистено. И ето, щом започна да припечелва, първата му работа беше да си наеме жилище, за да не е при нас. С Мила буквално си свиха семейно гнездо.