— Тоест живеели са тук заедно, така ли? — попита Игор.
Настя мислено му се възхити. Хубав въпрос, правилен. Тя знае отговора, той също, но трябва да чуят какво ще каже сестрата на Канунников.
— Не, Милена имаше свое жилище. И тя беше под наем, само че не държеше апартамент, а една стая — за по-евтино, защото не печелеше така добре, както Олежек.
— Не разбрах — защо не са живеели заедно? Нали казвате, че са имали голяма любов, защо не са се събрали?
— Милена си имаше собствени правила. Разбирате ли, първият й съпруг не й даваше развод, затова не можеха да се оженят с Олег. А тя смяташе, че няма как да живее с един мъж без брак. Може да се виждат, но не може да водят общо домакинство. Не, да не си помислите нещо, тя беше добро момиче, много свястно, спокойно, приветливо, винаги беше усмихната, винаги в добро настроение. През всичките тези години нито веднъж не съм я виждала ядосана или недоволна. И истински обичаше Олежка.
Я колко интересно! Значи семейството на Олег знае за първия съпруг, който не й давал развод, а че той все пак й е дал развод, не знае. И че Милена с нейните „почтени правила“ прекрасно си е живеела с Павел Седов — те наистина не са наясно и с това.
— Направи ми впечатление, че в жилището е много чисто. Олег ли почистваше толкова внимателно? Или Милена?
— Олег, разбира се — убедено отговори Елена. — Той и когато живееше вкъщи, и тук винаги идеално почистваше, и съдовете излъскваше до блясък.
— Често ли идвахте тук?
— Аз ли? Не, не… Честно казано, веднъж-дваж в годината. Ами нямам време, работя, вкъщи ме чакат съпруг, родители, деца — докато напазарувам, докато сготвя, докато изпера, докато изгладя… За рождения ден на Олег задължително идвахме цялото семейство, да му честитим, и за Коледа се събирахме у него, той поднасяше подаръци на всички… Защо?
— Когато му гостувахте с цялото семейство, сигурно вие сте му помагали да се сервира масата и за други неща?
— Разбира се. Ако и Мила присъстваше, двете с нея правехме всичко, а когато я нямаше, двамата с Олежка.
— Значи, имате представа с какви съдове разполага той?
— Ами да.
— Кажете ми следното, Елена Михайловна: чиниите достатъчни ли бяха за всички? Чашите за вода, за вино?
— Ох, знаете ли, не стигаха… Олег беше купил от всичко по шест, а ние, възрастните, бяхме тъкмо шестима, ако броим и Мила, така че децата оставаха без прибори. Та им слагахме в чаените чинийки, те и без това не изяждат много, не умеят да използват ножове, а вместо вилици им давахме лъжички.
— А чашите за вино?
— Какво за тях? Децата нали не пият вино, а за възрастните имаше достатъчно. На децата наливахме сок във водни чаши, там в кухнята има шест. В шкафчето — ненужно уточни Елена.
— Тоест чашите за вино и за вода бяха точно по шест?
— Ами да.
— Да си спомняте случайно дали Олег нямаше комплект от две отделни чаши за вино? Някакви специални, красиви, скъпи, или купени за спомен, или подарени от някого?
— Нямаше нищо такова — каза тя, помисли малко и добави: — Всъщност аз отдавна не съм идвала, от лятото, когато Олежка имаше рожден ден. Може след това да е купувал… А защо толкова разпитвате за това? Загубило ли се е нещо?
— Ами точно затова питаме — защото не знаем дали се е загубило или не. Надявахме се вие да ни разясните — включи се Настя, защото дойде удобният момент да попита за дрехите. — Погледнете, ако обичате, дрехите в гардероба. Разбирам, с брат си отдавна не живеете заедно и няма как да познавате наизуст целия му гардероб, но може нещо да ви направи впечатление.
Тя стана и отвори пред сестрата вратата на гардероба. Елена отначало хвърли един общ поглед по рафтовете и закачалките, после започна да разглежда съдържанието по-внимателно.
— Липсва един костюм, тъмносин на райенца, с него Олежка беше много елегантен. Сигурно с него е заминал, все пак ще участва в делови срещи.
— Каква марка беше костюмът, спомняте ли си?
— Разбира се, прекрасно си спомням. „Хюго Бос“.
Настя си отбеляза това в бележника.
— Друго забелязахте ли?
— Няма ги дебелите пуловери. Може би ги е прибрал някъде за зимата?
А, не, мислено отговори Настя, не ги е прибрал, а ги е взел със себе си, зима иде, а той е заминал задълго, ако не и завинаги. Значи си е облякъл костюма, а дебелите дрехи е събрал в сака. Дотук всичко е логично.